- Вече сте в шестия епизод на „Бързи и яростни”. Какво вдъхва свежест на този филм?
- Тези истории за млади хора, които са от другата страна на бариерата. Израснах така, уважавам и обожавам това. Мисля, че има различни етични кодове, различни морални структури и различни племена. Това е неизчерпаем свят за киното.Където и да отидете, в Мексико, Токио или Москва, ще откриете тези млади хора, те винаги ще съществуват. Винаги ще има маргинали, които не зачитат нито законите, нито правилата, нито ограниченията. Може би защото не могат, вече имат съдебно досие и няма връщане назад. Това е нещо, което ми говори. Винаги съм обичала тези истории за бунтовници, за неконформисти, за Робин Худ. По тази причина „Бързи и яростни” винаги ще има място в сърцето ми.
- Биете ли се все още във филмите си?
- Да, тренирах в продължение на месец и половина, за да се бия срещу Джина Карано. В днешния свят липсват сбивания между момичета. Мисля, че момичетата трябва да се бият повече, тогава ще спрат да си раздават меки удари и ще се разбират по-добре. Когато ставаш по-силен физически, ще се уважаваш повече и мъжете няма да взимат превес, както сега.
- Как оцелявате по време на филм с толкова тестостерон около вас?
- Но аз плувам вътре (смях). Честно казано, правя това от толкова дълго време, че вече не ме впечатлява.
- Когато избирате един проект, какво значение има властта, дадена на жената?
- Това е единственото нещо, което търся. Аз не съм класическа актриса, не съм истинска актриса, която може да вдъхне живот на която и да е героиня и която не съди героините, в които се превъплъщава. Ако беше така, бих могла да играя изнасилено момиче, което отмъщава на нападателя си, или такова, което е загубила любовта на живота си и се опитва да я спечели отново. Някои жени гледат на това като на власт. Но какво означава това? Че едно момиче трябва да бъде изнасилено, за да има власт? Искам да създавам готини образи, на които младите момичета могат да се възхищават, от които могат да се вдъхновяват, които да ги накарат да почувстват, че имат власт. Не се стремя да спечеля „Оскар” (смях).
- И откривате това в екшъните?
- Да, но не само. Да правиш екшън филми означава да правиш изключителни неща, които не се правят в истинския живот. В противен случай ще свършиш в затвора (смях), или ще претърпиш инцидент, или до края на живота ще ти сложат етикет „терорист”, за това че си разрушил една сграда. Харесвам това, то е вълнуващо. Дори мисля, че съм си пропуснала призванието, защото каскадьорите изпъкват най-много в един филм. Но, от друга страна, искам също да виждам момичета, които са били родени за момчета, които са независими и свободни, които нямат нужда да се облегнат на някого, за да имат тази свобода. Обожавам това и имам нужда да го виждам по-често. Това ръководеше кариерата ми през последните 13 г. и тук се чувствам на мястото си. Разбира се, аз си казвам: „Мишел, има други страни у теб, които трябва да откриеш. Защо не се снимаш в независим филм, за да изследваш актьорските си способности?”. Една част от мен го желае, но все още не съм открила историята, която ще ми даде достатъчно желание, за да го направя.
Започнах кариерата си с „Боксьорката” и познавам трудностите, които срещна Карин Кусама, за да направи този филм. Продуцентите я попитаха: „Не може ли нашият човек да спечели накрая?” Трябваха й четири месеца, за да монтира филма, точно защото главната героиня беше жена, а продуцентите искаха секси момиче за главната роля, а не момиче, което е израснало срещу течението в Бруклин. Всичко това породи желанието ми да променя начина, по който се гледа на една независима жена със свободен дух. Не се опитвам да кажа нищо друго освен „Бъди свободна и поеми отговорността за това. Бъди независима, дължиш го на себе си и на никой друг”. Това за мен е истинското освобождаване. Обичам именно независимите жени, които умеят да се защитават, и които не го дължат на друг. Това са роли, които винаги ще ме привличат.
