Menu - Pages

Pages

четвъртък, 18 септември 2014 г.

5, които всички мразят

by webcafe.bg... (well, не съм много съгласна, но мнения много)

За да бъде мразено нещо, трябва първо да бъде обичано; тази любов е това, което дава на омразата корени. Винаги ще има неизмеримо популярни банди и певци, които получават прекалено много ефирно време и са обичани от вманиачени, граничещи с членове на секта, фенове, което само засилва омразата на тези, които осъзнават една обективна истина: че когато се заслушаш по-сериозно, музиката им дори не е особено добра. Да не кажем, че направо не става за слушане.

Лана дел Рей

Не че Лана дел Рей е толкова ужасна, сама по себе си; просто музиката й изглежда като мошеничество, сравнена с музикалните икони от 60-те години, на които се опитва да подражава. Нейното лишено от емоция изпълнение в "SNL" затвърди репутацията й като робот, продукт на прекалено изкуствено направено поп-съвършенство. Тя е поредното напомняне, че живеем в ерата след Black Eyed Peas. 

Nickelback

Мразенето на Nickelback някога беше признак на готиност, но сега е толкова лесно, че някак си се е превърнало в общоприет факт.

Black Eyed Peas

Ако Black Eyed Peas, създателите на хитове-въплъщения на нонсенса като "Boom Boom Pow" и "My Humps", могат да се определят като творци и музиканти, значи всяко хлапе с Barbie Mix It Up DJ мишпулт е Моцарт. Кой има нужда от вокали, когато има аутотюн?

Джон Мейър

Джон Мейър е този непоносим брат - сещате се, този, който носи хавайска огърлица, винаги е разгърден, разнася китара дори и на хаус-партито, на което не ви се е ходило така или иначе. Той убива хумора на всяка шега и съсипва лафовете ви всеки път, но на никой не му пука, защото той е разгърден мъжкар с китара.

 Limp Bizkit

Limp Bizkit са едно от редките имена на банди, които не биха станали още по-абсурдни, ако бяха написани "LiMp b!ZKiT," наблюдение, което прави необуздания гняв на групата още по-труден за приемане насериозно. В смисъл, наистина, все пак говорим за "he-said-she-said bullshit" и предизвикващия гняв Фред Дърст?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар