Не знам с какво право Ваня Щерева е написала книгата "Стъклен дом" и аджаба тия сценаристи права нямат ли, но явно се очертава това да стане хит. За тези, които не са чели откъси от нея, ето.
Сутрините в семейство Атанасови не се отличаваха особено една от друга. Всяка вдлъбнатина по дърворезбата на тежката старинна мебелировка помнеше: оправяне на вратовръзка, кафе в порцеланова чаша, грим, потракване на токчета от никое време, все едно е спано с тях, плазма и сутрешен блок без звук, сандвич - сьомга върху тънка филийка, папки, цигари, говор, хлад. Думи пестеливи. И важни.
- Презентацията за пиара? | - Има ли смисъл?
- Ще ги убедиш. | - Не мога да ги убедя.
- Не можеш? Ти?! | - Как се сдушиха само двамата...
- Този Камен. Всичко обърка. | - Има някаква схема.
- Сигурно. | - Защо се върна тоя човек?
- Заради парите, защо. | - Какво е правил в тая Америка?
- Сигурно е убиец.
*-*
Една светлосиня вина надникна от очите на Камен - надолу, към прага на Боряна. Вината вече се набираше по клепачите парапети и тръгваше да скача от високото.
Вината спешно искаше да се самоубие.
- Обещах ти да го върна, ще го намеря, каквото и да струва. Ще изпълня всичко, което искат. Чуваш ли?
Камен облегна чело на вратата.
- Ще намеря шибаните пари някак ... Боряна!... Кажи нещо!...
Мълчанието й стържеше в стомаха на Камен като ръждясала цигулка.
Той не можа да издържи на този звук и стовари тежък юмрук в стената. И вината се разсипа пред прага на заключената стая. Малки сини топчета като от скъсана броеница изпопадаха едно след друго и забарабаниха по пода:
Първо топче - Виновен съм, че избягах.
Второ топче - Виновен, че се върнах.
Трето, четвърто, пето, шесто, седмо, осмо - Че застреляха баща ми, че се намесих в бизнеса, че се противопоставих, че купих земята, че убиха Мърфи, че отвлякоха Дани...
Девето, десето - Че я докоснах, че се влюбих...
Камен щеше да брои сините топчета чак до сутринта.
*-*
На екрана на телевизора, пуснат без звук, течеше прогнозата за времето на bTV. Навсякъде облаци, видя през чашата Николай, опипвайки масата за дистанционното. Усмихна се самонадеяно - за неговия диван прогнозата не важеше. Тук облаци не се очакваха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар