Егаси шашавия ден. Първо цял ден бях озверяла от глад като току-що събудила се мечка от зимен сън, а после и вятъра. Или вятъра трябваше да е на първо място... Никога не съм си мислила, че ще изживея такъв ад, какъвто изтърпях днес.
Пътят до училището ми, па иди дойди беше спокоен. Но в даскалото се чувствах като във филм на ужасите. Камбаната, която по принцип отсича колко е часът, кънтеше ли кънтеше - толкова зловещо, сякаш идва краят на света. Но това не е всичко. Барабар с камбаната, от вятъра в коридорите се чуваха такива звуци на вятъра, които 1 към 1 наподобяваха виковете на жена, която е едновременно изнасилвана, клана и драна... брррр!
После се оказа, че вратата на даскалото не може да се отвори... е, щом пиша я отвориха :)
И в 18.10 започна адът!!! Пътят до гарата се оказа повече от препядствие. Наоколо хвърчаха изсъхнали листа, клони, изолации, че дори и плочки. Наоколо имаше пръснати вътрина, а гарата осиромаше от страна на стъклата, т.е и там се пръснаха.
Всичко това поднесено с обилна доза клатещи се лампи, огради, свирещ вятър и тъмно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар