Из дневникът на Валери Божинов
16 септември 2010
Понякога имам чувството, че съм много по-умен не само от колегите си, но и от всичките си връстници. Пак казвам - постоянно ми хрумват невероятно мъдри мъдрости. Днес например, докато аках, ми хрумна следната мисъл: „Животът ни е даден, за да го изживееме по най-жив начин”. Много яка мисъл, трябва да я кажа в някое интервю.
19 септември 2010
За разлика от момчетата, аз много обичам да чета. Пак казвам - на всеки лагер-сбор отивам с поне 10 списания „Блясък” и някоя книга. Сега съм си взел една книга на любимия писател на една страхотна позната, която не ми е позната и не е бременна, пак казвам – това са си изцяло наши неща - Паулу Коелю. Книгата се казва „Вероника решава да умре”. Направо изтръпнах, като видях заглавието. Защо да умира това хубаво момиче? Верно, не е кой знае каква певица, няма много участия, но пък чак да мре…
20 септември 2010
Един колега прочел книга за историята на българския футбол. В нея пишело, че в България футбол се играел от 13-ти век. Това бил спортът на болярите. Те не тичали, а бавно се разхождали по игрището с чувство за достойнство и мъдро изражение на лицето. Според мен тази традиция се е запазила в българския футбол до ден днешен.
24 септември 2010
Подготовката на Национала върви много добре. Сработихме се, атмосферата е чудесна. Пак казвам - имаме само 4 проблема в отбора – нападението, полузащитата, защитата и вратаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар