Довечера е финалът на Шампионска лига.
И нямаше просто да пиша за него тук, ако мачът не бе важен и за мен.
Играят двата ми най-любими отбора.
Малка предистория на нещата...
Ще започна с Барселона.
Преди не ги харесвах, ама никак не ги харесвах. Едно, че преди 2 години победиха Манчестър на 1/4 финал в същият турнир, друго, че просто не ми харесваха.
И сега ще кажете, как па така изведнъж ти захаресаха. Ми не знам.
Май всичко започна малко преди световното 2010.
И всичко (не май, а съ сигурност) е заради Меси. Просто не бях обърнала внимание колко добър футболист е наистина. И от Световното много се запалих по него. И после погледнах по детайлно на Барса. На тренера. Просто ми се харесаха.
Не знам как стана, но изведнъж дръпнаха с доста позиции в личната ми класаьия по любими отбори.
За Манчестър. Някакви симпатии винаги съм имала към тях, но започнах да им се кефя истински откакто взеха Берба. И най-вече от какво Кристиано Роналдо се махна и Бербо миналата година се окопити и ги почна всичките. Много му се кефех и оттам много се кефех на отбора.
Обаче откакто Сър Алекс спря да пуска Бербатов в последните 1-2 или 3 месеца, не знам... струва ми се вечност, Манчестър започнаха да ме дразнят. Е не само заради Митко. Започнаха да играят една такава игра... и да хвалят онова нещо Чичарито...
Явно всичко тръгва от един футболист. Макар, че Бебро ако иде примерно в Реал няма да харесам отбора.
И те така. Доколкото разбрах Бербо няма да е титуляр. Ако пуснат Чичарито на негово място ще викам за Барса. Ако пуснат Димитър няма да викам за никой. Ще се кефя, който и да бие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар