Обезличаване... с послепис Украйна

Един коментар на Ники Александров

Днес е най-големият празник за юдейския свят - Йом Кипур. Празнуват го евреите из цял свят, но в Израел става наистина любопитно. От залез слънце снощи до края на днешния ден местните стоят най-вече в синагогите и се молят. Не ядат, не пият, почти не мърдат и не дишат. Пълен блокаж. По улиците на градове и села е тотално мъртвило. Няма хора, няма движение. Дори радиото и телевизията не излъчват. Абсолютна парализа. Мислейки за българския футбол, в съзнанието ми хрумва някаква подобна картинка. Без да има някаква пряка връзка с евреите, макар по-надолу да стане въпрос и за Славия, но в момента ситуацията наподобява копие на това, което се случва в Израел. И да продължавам да чета и слушам разни разработки как първенството ни е много атрактивно, драматично и интересно е едно от най-лъжливите твърдения.

За националния ни тим няма нужда повече да навиваме манивелата. Той е достигнал може би едно от най-ниските нива в своята история. С назначаването и най-вече с намекването онзи ден от страна на Стилян Петров, че Мадански е най-удачният вариант, просто констатираме, че гърнето си намери похлупак. Специалистът, който заяви, че едва ли не младежката формация е в невиждан възход, но стъпвайки на фактологията забелязваме едва една победа в последните 10 мача. Срещу Казахстан. Или може би трябва да окичим в рамка уникалната ни игра срещу Холандия и хикса срещу младите ботушчета от Шотландия. Добре, че не каза същото и за различните юношески национални тимове, още повече като гледам как тръгна европейската квалификация онзи ден в Пловдив срещу Ейре - 1:4 като за начало. Младите и пъпчиви ирландски рендета ни утрепаха на наш терен. В утробата на тези национални отбори - вътрешният клубен футбол е настъпил един перманентен Йом Кипур. Нищо не се прави, не се работи, не се шава дори. Босът на единия от четирите ни евроучастника тази година заяви, че бил готов да откаже лиценза на отбора и да го захвърли на бунището? Именно Локомотив София в момента е най-удачният пример за срутването на каквато и да е

ценностна система
в българския 
клубен футбол 

Хайде - един от най-удачните, че да не се засегнат и другите герои. И тях ще споменем. Но когато говорим за тим, който след като отпадна от Лига Европа стана ясно, че е сред най-успешните ни продукти в последните години, с най-малко количество загуби в Европа, то какво остава за останалите? Локо Сф, който до скоро бе едно от най-притегателните депа за звезди от всякакъв калибър. От есента на 1997 година, когато бяха платени космическите 1 милион дойче марки за Толята Нанков, до днес Гигов е хвърлил на вятъра пари, с които можеше да изгради 10 сполучливи и успешни футболни академии и школи, плюс постоянно конкурентоспособен тим в А група. Със спечелени за този период поне 2-3 титли. А не една мижава национална купа. Грешни заплати, грешно доверие на футболните му съветници. И логичен крах.

Славия ли? Чичо Венци живна след третата поредна победа в началото на седмицата, но след онзи срамен мач срещу братовчедите от "Надежда" би било най-малкото разумно от негова страна известно време да не дава от неговите си типични, палави интервюта. Живуркането на тези два отбора, плюс това на доскорошния член на елита Академик София, поставя болезнения въпрос за ненужното и напълно излишно съществуване по този начин на цели 5 професионални тима в София. Този въпрос е отражение на онзи, за надутата като пълен стомах с варен боб А група. Която години наред издиша и изпуска газове. Но на никого не му прави впечатление, не му мирише явно. Защото си я харесват така - пълна, с цели 16 тима. Като претъпкан бабешки долап, където не малка част от нещата са с

изтекъл срок
за годност

В голяма част от нормалния футболен свят съществуването на подобни градски отбори, възникнали на квартален принцип, без фенската им маса никога да е напускала локалните граници, има своя живот. Но тук, в София, това е сбъркано. Няма никаква логична причина млад запалянко да се превърне във фен на Славия или Локото, да не говорим пък на Академик. Няма от какво да се запали, освен ако не търси оригиналност и странна екстравагантност пред приятелския си кръг. Дори примерът със съседните балкански столици е достатъчен - там освен грандовете се намира достатъчно място под слънцето и за малки, но горди и живеещи повече от сносен футболен живот клубове. АЕК в Атина - там е ясно, но тимове като Атромитос и Паниониос събират по 5-7 хиляди. В Румъния Букурещ далеч не е само Стяуа и Динамо, а и много осезаемо Рапид. В Истанбул след трите гранда има цял списък от съществуващи с променлив успех, но отбори, които си следват своето естествено развитие - Истанбулспор, Истанбул ББ, Карталспор, Касъмпаша и много, много други. Малки, скромни, без болезнените амбиции на своите шефове. Същото е и в Белград - там срещаме Земун, Рад, Чукарички, ОФК Београд. Обилич не е най-коректният пример, тъй като въпреки достигането до мачове в Европа срещу Байерн и Атлетико Мадрид изкуственото изнасилване на отбора от страна на Аркан доведе до мизерното му съществуване в момента в кварталните лиги. Всички тези отбори са такива, каквито трябва да бъдат - умерени в своите цели, а не мегаломански, каквито бяха през годините амбициите на босовете на Локо Сф и Славия.

Лудогорец все още не би могъл да бъде поставен в каквато и да е графа или категория. Изчаква се присъствието в елита на разградчани поне в рамките на три години, тъй като това в момента е плод единствено на рязката

свръхмощна
финансова инжекция
на Кирил Домусчиев

и на нищичко друго. Не и на някакъв десетгодишен проект в началото на века, който местни футболни активисти са начертали и той започва да дава плодове. Няколко отбора в А група мизерстват, повечето в Б група - също, и никой не си задава въпроса защо те продължават да бъдат с пълен професионален статут? Темпото на падение е бясно, рано или късно, в България ще настъпи период на замразяване. Период на полупрофесионални клубове. Колко е спечелил от началото на сезона от продажба на билети или клубни артикули Ботев Враца? А Видима? Колко тениски продадоха от Светкавица по повод дебютното попадане на тима в А група? Пълен крах по тези показатели. Защо е това измъчване, защо е тази агония? Защо и как се получава, че в отбор като Локо Пд, който от две години ни проглушава ушите, че иска да играе евротурнири, който получава прекрасни условия за подготовка и реномирани контроли, успява да вбеси до невиждан предел своя благодетел. И той, срам не срам, се унижава да слезе на терена в спаринг срещу Любимец и да прекрати това чудо - смърфовете да падат с 1:5, сякаш са сборен отбор "Любимец 13". И всичко това в навечерието на славен юбилей, чиято кулминация дори е удостоена с пряк ефир от националната телевизия! Дано поне утре не се налага на Коко Динев да прекратява мача с Цървена звезда.

А какво се случва с грандовете? От месеци, дори години се говори за продажбата на Левски. Там стандартът видимо е снижен. Няма ги онези славни, поръсени с много захар и пари години. Никой не може да прогнозира накъде ще тръгнат сините след евентуално прехвърляне в други ръце. Най-голямата грешка на "Титан" в ЦСКА далеч не е снетото доверие към Милен Радуканов. С него нито започва, нито свършва червеното футболно летоброене. Голямата грешка е постоянното надуване на заплатите - процес, който никога не познава финална права. Който обаче дълбае далеч по-сериозни поразии от един футболен кариес, който можеш при нужда лесно да поправиш. И никой не може да гарантира какво ще бъде поведението на босовете на ЦСКА, ако през месец май следващата година техният добре платен и пълен със звезди отбор не е шампион. А когато грандовете закъсат и зациклят, ще видим мрак посред бял ден. Или ще се наредим пред Стената на плача.

Послепис след Украйна - България....

Нищо ново под слънцето, нали? Такива бяха първоначалните коментари на колегите след повече от безличното представяне на националите в контролата срещу Украйна в петък вечер. С тази разлика, че българския национален футболен тим отдавна не е под никакво слънце. Залезът е преминал. Сянка, тъма - каквото си изберете, но не и слънце. Вече явно не работи и факторът "нов треньор". Това не води поне до някакъв измамен първончален ентусиазъм. За първи път от последните няколко селекционера, този новият, или временният не тръгва с добър резултат. Което си е някакъв вид новост, нещо ново, но не под слънцето. Просто защото неговото назначаване бе лишено от всякаква обосновеност. То бе на принципа: ден да мине, друг да дойде...

Извинявай бате Мишо, с теб сме работили макар и за кратко в ЦСКА и пазя повече от приятни и весели спомени. Затова мога да си позволя да си кажа мнението. Въпреки, че може да не ме смяташ за мастит журналист, най-малкото защото не бях в залата за пресконференции онзи ден в Правец. Но нещата не винаги са черни или бели. Не става, нещата не се получават още от първия мач. Какво ли ни очаква в следващите? Спри, докато имаш гордостта да го направиш. И продължи да бъдеш силен там, където ти е силата. По този начин приносът ти за България ще бъде далеч по-полезен. Винаги съм уважавал характерното ти чувство за хумор и знам, че ще разбереш: "Беж, докато си още еж"...

_______
(Вече аз) Като заключение, ще завърша с един виц:

Футболист се прибира късно у дома. Жена му:

-Къде ходиш, хаймана такава!?

-Не виждаш ли, че съм с футболна тениска, шорти, чорапи... играх мач.

-Лъжеш! Нито си потен, нито си изцапан!

-Е да де, играх за националния...