Мислех
си да стана пожарникар, боклукчия, пилот.
И
станах артист.
Заобиколен
съм от хора, които са професионалисти и в които вярвам на сто процента.
Вкъщи
ме смятат за труден характер. О, да, не е лесно да се живее с мен. (усмихва се)
По
душа съм умерен песимист или
здравословен скептик. Там някъде ще да е диагнозата. (смее се)
Идеите
идват по всяко време, но винаги на работа. Тогава съм най-креативен.
Блокирам, когато се сблъскам с
агресивна простащина. Понякога, в такива моменти, аз самият също ставам
агресивен. Но по-често блокирам, това е.
Грешките
са необходимост - без тях няма развитие напред.
Компромисите
са абсолютно неизбежни, поне така е при мен.
Работата
е дисциплина,
концентрация и удоволствие - три в едно.
От
моята научих как се работи в екип и как се гради доверие в партньора.
Никога
не работя без ясна мисъл.
Добрият
екип е
абсолютно задължителен, за да се случи добър филм, добър театрален спектакъл и прочие.
Най-важното
за един артист е да не губи концентрация. Невинаги се получава, но когато успее, е
незабравимо. Състоянието е особено, доближава се до истинското вдъхновение.
А най-трудно за един артист е абсолютно същото. (виж
по-горе)
Скачам
в дълбокото,
когато трябва. Защото така трябва.
Успехът е нещо доста
относително. За мен успех е моят Пилат Понтийски, но също така и ролята ми в Човекът от Земята в театър Възраждане.
Най-много
обичам да съм в хармония със себе си, когато работя. В това отношение личният живот е
гръбнак на професионалния. Ездата беше предишната ми страст. Сега е стрелбата, но само на стрелбище. Мисля, че
хората, които убиват животни за удоволствие, рано или късно ще платят за това.
Забелязал
съм, че тук нещата стават по-трудно, но има надежда.
Току-що
разбрах, че съм получил имейл по важен повод.
Ще
ми се аз да съм измислил огъня.
Търся хармония, но не извън
мен, а винаги в себе си.
Ако
не бях човек, щях да съм хищник. Например вълк.
Събуждам
се с
Даяна Кроул - музиката й е аларма на телефона ми. (смее се)
Заспивам лесно и бързо.
Уморява
ме шумотевицата и простащината. А едното почти винаги върви ръка за ръка с
другото.
Почивам
си с
чаша мерло и джаз.
Искам
един ден тук нещата да влязат в релси и хората да станат по-спокойни и малко по-добри.
Животът
е път.
А
моят е път към себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар