8 неща от миналото, които ни липсват

Много преди думите „фейсбук“, „биткойн“, „туит“, „селфи“, „торенти“  и др. да ни окупират живота, пак съществувахме, макар и в някаква не толкова технологично изригнала вселена.

Интернет с модем

Имате дуплекс и не може да влезете в нета, докато съседите не приключат разговора с роднините в Канада. Изчаквате да свършат, чудейки се защо им трябва телефон, при положение че крещят така, че 100% ги чуват и в Канада, и влизате в мирката (mIRC). Посещавате няколко канала, между които #bulgaria и #sofia. ASL PLS. Тамън си пишете asl-то, интернетът прекъсва.

Видеотеките

Никога няма да забравя видеотеката в 40 блок, която се помещаваше в един гараж с еротично червени врати. Ключът към стотиците светове под формата на VHS касетки държеше Митко с брадата. Оттам дойде и първият ни сблъсък с порното: касетите, надписани с флумастер „Голямото изпразване“ и „Анална мощ“.

Ку-ку магазините

Всъщност имаше един, на Раковски, до Операта. Още го има. Но се посещава предимно на 31 октомври. За останалите дни от годината има Jumbo. А и пърдящата възглавница загуби част от чара си откакто в YouTube можеш да гледаш 150млн. видеоклипа с живи хора, които пускат истински пръдни.

Компютърните клубове

Супер Марио до зори, никаква комуникация с околните…беше велико. Последният път, когато влязох в компютърен клуб, вече се бяха появили електронните пощи и отправих към момчето от клуба логичната молба: „Извинявайте, ще може ли да ми проверите пощата в hotmail?“. Никога повече не влязох в компютърен клуб. Но се радвам, че някъде там, може би има някой човек, който си спомня каква ми е била паролата на първата поща в Hotmail.

Вълнуващата телевизия

Едно време шоуто на Слави, а и другите предавания, в които участваше Слави, бяха смешни. Поне на моменти. Самият Слави пееше за ферарита, комбайни и мобифони и изглеждаше жизнен веселяк. По телевизията даваха „Алф“, „Семейство Флинстоун“ и детски, в които главните герои не приличаха на болни от разнообразни генетични заболявания. Да, прилика между Луна от Big Brother и Алф може да се намери във външния вид, и вероятно и двамата ядат котки, но Алф беше доста по-забавен. Да не говорим колко по-симпатичен е Барни Ръбъл от Динко.

Непретенциозната чалга

„Шопската салата“, „Лятото горещо, много е добре…“, „На т’слата дръжката“…това бяха откровени, долни чалги без капка софистицирана и напудрена претенция за поп, диско пр. Някакви хора си пееха някакви мелодични, балкански песнички с просташки текстове и толкова. Не бяха съдии в риалити формати, не претендираха музиката им да е на високо ниво, не се обиждаха кръвно на думата „чалгар/ка“.

Фотоапаратите с лента

Дигиталните фотоапарати донесоха мощна еуфория с появата си: да видиш снимката веднага, след като си я направил? OMG! После обаче стана тя, каквато стана, изгубихме контрол върху снимането и ценността на снимките рязко спадна. Вече никой не седи на площад „Славейков“, стиснал пликче от фотото и тръпнещ да разгледа снимките от лятната почивка. Сега всичко става веднага, на секундата, и на втората вече е в Instagram и има 4 сърчица. Само че самата снимка не ни носи удоволствие.

Сезоните

Допреди десетина години ноември се водеше най-гадният месец, а май беше разкошна пролетна феерия. Сега може да прекарате Нова година по къс ръкав и да носите кожух на Великден. Летните горещини не са повод за радост, защото никой не може да избегне хипертонията на 45 градуса, а и ходенето на море си стана малко декадентско. Особено на българското.