Вестник на властта / The Post

„Вестник на властта” е вдъхновен от сблъсъка на The Washington Post с правителството на Съединените щати по повод така наречените „Pentagon Papers” – секретна военна информация, която през 1971 г. изтича в пресата, благодарение на аналитика Даниел Елсбърг. В документите се съдържа информация, че администрацията на Линдън Джонсън е лъгала както народа, така и Конгреса, и тайно е ескалирала войната във Виетнам. Хитро загатват, че цялото нещо е подготвяно от няколко кабинета преди това, разбира се, по модела на марионетката. Лицето пред камерата няма много общо и не знае един вид, но злият голям брат зад него планира и придвижва нехуманния си план бавно и търпеливо. Накратко – войната във Виетнам е преди всичко грандиозна човешка издънка, която е веща демонстрация на накърнено его, неспособността да признаеш „грешката” си и да спреш осакатяване на поредното поколение в разцвета на силите му, физически и най-вече психически.

Може да гледаме на „Вестник на властта” като на един приятен, репетативен социален сблъсък между тъмната, загадъчна и привидно прозрачна, поне на думи, държавна структура и четвъртата власт, в ролята на най-популярната (тогава) медия – правдивото, обективно и свободно слово, тиражирано навред върху големите листи бяла хартия. Може да направим аналог със Сноудън, дори Асанж и с прискърбие да отчетем факта, че „нищо не се е променило”. 

Вестник на властта” е филм за истинската разследваща журналистика, за недоверието в политиката и лицата, които гордо развяват националния флаг, биейки се в гърдите, че го правят за малкия човек, при това безкористно. Филм за моралните ценности, за взимането на важни решения, пренебрегвайки своите интереси дори когато става въпрос за наследствен бизнес. За вестникарската индустрия, омаж към печатарските машини и безкрайния труд на онези черноработници, които буква по буква (буквално, lol) са набирали всеки един текст от тези огромни страници на популярните ежедневници.