30 години "Умирай трудно": няма вече такива екшъни

Животът е по-лесен с „Умирай трудно".

Властелинът на екшъните, върхът на здравословния осемдесетарски мачизъм, шедьовърът от епохата на Рейгън, катапултът на кариерата на Брус Уилис и жанровия стереотип на саркастичния самец, който спасява положението от върха на горящ небостъргач.

През 1988-а ченгето с голяма уста и мръсен потник Джон Маклейн (Уилис) за пръв път стъпи в „Накатоми Плаза" и се изправи пред стилния архизлодей Ханс Грубер (Алън Рикман).

„Умирай трудно" - коледният екшън, който излиза през лятото, събира смесени рецензии и години по-късно справедливо е оценен като модерна класика.

Лесно е да се говори колко велик е този филм. Трудно е да си представим, че произведението на Мактиърнън е расов представител на една отминала епоха и естетика и само ни напомня колко жалка е ситуацията със съвременното екшън кино, доколкото го има. Когато „Умирай трудно" излиза в кината през лятото на 1988-а, никой не предполага, че ще се превърне в огромен хит.

Уилис се различава драматично от изявените екшън звезди в епохата на Рейгън. За разлика от Шварценегер, Силвестър Сталоун, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен и Чък Норис, Брус няма нито масивна и релефна мускулатура, нито сериозен опит в бойните изкуства. Той е обикновен мъж, който може да мине незабелязано в тълпата без да привлече погледите с внушителна физика или екстравагантна лична естетика.

И точно това го прави гениален избор за образа на Джон Маклейн. „Умирай трудно" разчита на реализма и „ежедневното", нормално излъчване на Уилис. И в същото време предлага някои от най-страхотно хореографираните и изумително зрелищни екшън сцени. Да се балансира между двете е танц по опънато въже и режисьора Джон Мактиърнън се справя притеснително добре.

Джон Маклейн е едновременно кораво копеле и комик. Няма как да си представим друг актьор в тази роля.

„Умирай трудно" става един от най-успешните филми на 1988-а, а славата и репутацията на шедьовъра растат прогресивно през годините. Появяват се четири продължения, които са с класи под оригинала, но някои от тях са сравнително успешни. „Умирай трудно 3" например става суперхит, докато последната засега пета част е обявена за творческа катастрофа.