Gusto

Вероятно сте гледали рекламата с това животно в дясно, представящо се за Густо. 

Подвизава се в моловете... или е към Нескафе Долче Густо или си е нещо съвсем различно...

Е, харесах го във Фейсбук, но все още не мога да разбера сиреч за какво става въпрос.

Обаче ги пише едни много такива във фейса.

Затова е и публикацията. Начетете се.

Бе дълга нощ, обичана на бавен огън. Времето не спря. То се върна. Добро утро, мили мои, с час назад. ;)

Дадох й кръгче. Не ме е страх, нека опита. Гледах как тънките й пръсти безкръвно стискат волана. Брадичката й се вирна към предното стъкло, а миглите се вторачиха в пътя. Гърбът й, изпъната пружина, почти не докосваше седалката. Свалих нахален поглед към краката й. Стегнати прасци, изящно черни, изправени в балетна стъпка върху педалите. Тогава осъзнах. Аз, на съседната седалка, не съществувах за нея. За жените шофирането е интимно занимание... ;)

Една. Две. Три. Четири. Пет. Шест. Седем. Осем. Девет. Десет. Единайсет. Дванайсет. Тринайсет. Четиринайсет. Петнайсет. Шестна... Не мога да ги преброя, но са много. Когато дамите са в мола, улиците са бездамни. ;)

- Добро утро - казах аз.
- Добро утро - каза Малък Густо.
- Ти говориш? – казах аз.
- Не, ти спиш. – каза Малък Густо.
- Дзън дзън дзън – каза будилника.
И всичко свърши.

Дръпна ме по пътечката, нагоре. Дали ще се задъхам да я гледам как тича назад? Алиса в страната на тепетата. Размята карамеления си бонбон на милиметри от носа ми и разказва как като дете идвала често тук горе. Казвало се Сахат тепе, заради часовника, на кулата. После спря и обви врата ми с шал от дълги ръце. Милиметрите изчезнаха в целувка. Сахат тепе. Тук времето спира... ;)

Разрошено съвършенство. Сред подивелите й коси две кръгли черни пламъчета ме гледат с очакване. „Целуни я за добро утро”, ми казва доброто възпитание. „Можеш и повече”, казват очите й... ;)

Спомних си една малка крива уличка в Палермо и онази старица, поседнала пред олющения си дом. Говореше на минувачите, но и някак на себе си. Снощи минавах покрай Античния и се сетих какво ми беше казала. „Камъните оцеляват, защото не могат да говорят.” Мъдра жена. Реших да мълча цяла вечер, но не ми се получи. Казаха ми, че обичали да слушат гласа ми... ;)

Петъкът беше все още там. В петното от вдигнатата чаша, в отпечатъците върху бакшиша, дори върху раменете на сервитьора. Петъкът не отиваше на зеленото в очите й. Разкъсах го със зъби и го хвърлих на пода. До дрехите й. ;)

Колкото морето.... Колкото небето...Колкото звездите.... Колкото капките в дъжда... Колкото светулките в житата... Колкото песъчинките в морето... Ах... Колкото цялата Вселена.... Е точно толкова ми се спи. ;)

2 яйца. 2 чаши мляко. 2 чаши брашно. Щипка сол. 2-3 лъжици олио. Още съм в шок. Каза ми, че всъщност използва само това. Не вярвам да ме лъже в този вид – с боси крака, по нощница от моя риза. Гледам я как мята дивите си шоколадови коси заедно с палачинката в тигана и се чудя с коя закуска да започна... ;)

Поканиха ме на балет. Знаят, че обичам. Не се правя на излишно изтънчен – това изкуство понякога затруднява разума. Но не и сетивата... Помня я като днес, онази балерина, в Париж. Слизаше от сцената, за да ме прегърне, без да слиза от палците си. После идваше при мен, в тясната квартира в Льо Маре. Но дори там, изящна без нищо по себе си, тя се движеше над земята все едно изобщо не е слязла от тях... ;)

Огромната ледена топка се надигна над мен. О, ужас, зелена! Мразя ментов сладолед! Хухнах през глава, но сладоледът се затъркаля по петите ми, скърцайки зловещо. Тичах по пътека, разтворена в тълпа от хиляди хора. Гледаха ме нахилени до уши... и ръкопляскаха. За бога, това състезание ли беше? Сладоледената топка почти ме настигаше, усещах как гадната й ментова хлад почти докосва настръхналия ми гръб. Ако ми изцапа костюма ще я убия! Хората крещяха заедно с мен, но не от ужас. Бяха възхитени... Стиснах зъби и продължих да препускам, но изведнъж сладоледеното кръгло чудовище просто ме застигна и мина върху мен, обладавайки света ми в ментово-сладък ад... Вдишах за последно и... се събудих. Къдравелката в леглото ми ме гледаше нахилено, с ментова дъвка на милиметри от носа ми. Дзак, живот. Къш, кошмар. А тя е сладка. Май ще поостанем в леглото. ;)

Трите П-та. Първото петъчно питие. Промъква се през гърлото и изгаря делника. По гърба ми лази поглед. Няма да се обръщам, ще я изчакам да ме огледа добре... Фантазията прави очите й по-сини. ;)

Труден избор за довършване на вечерта. Три оферти, две от тях предлагат нощувка със закуска. Барманът твърди, че няма значение - жените били еднакви. Глупости. Ако беше вярно мен нямаше да ме има..