Мишел: Здравей.
Пол: Ти си родена в Тексас, но си отраснала на съвсем различни места.
Мишел: Да, така е... Това е важен период за мен.
Пол: Как се е справяло едно дете обикаляло от място на място?
Мишел: Ами интересно и трудно... защото имах проблеми с английския в последното място, на което се заседяхме.
Пол: Ти всъщност си била забравила английския, който си знаела?
Мишел: Да.
Пол: Колко ти отне, за да си го припомниш?
Мишел: О... над година.
Пол: Това е когато вече си в Джърси?
Мишел: Да, в Джърси. А там знаеш - говорят друг вид английски (смях)
Пол: Да, английския там е специален. А ти си била и дете, което е било изритвано от няколко училища?
Мишел: Исусе, откъде ги намирате тези неща (смях).Гугълстваш ли ме? (смях)
Пол: Просто намерих някой неща. И чух някой неща.
Мишел: Бях разсеясно хлапе и предпочитах в къщи да ме запознават със света и всичко, което ни заобикаляха. Отсъствах много... това е причината. И вероятно АДД-то ми, което тогава явно се е оказала проблем за мен. А и баба ми беше свидетел на Йехова, което автоматично значеше религиозна.
Пол: Значи си била дете, което е посещавало църква.
Мишел: Да, налагаше ми се. И трябваше да нося рокли - сещаш се от онези дето малките момичета носят. А аз бях мъжкарана по душа и не се чувствах добре в тях. Обичах да играя хандбал, да ритах... и ми се налагаше в началото да го правя с роклите... имам забавни спомени от тогава. Накрая ги разкарах, разбира се.
Пол: Отново прочетох, че искаш да се отдадеш на писане.
Мишел: Да... имам доста приятели писатели и сценаристи и те правят страхотни неща, но не всичко вижда бял свят. Вече 2 години бяха минали откакто бях актриса и се бях вдъхновила от тях, но не си се представях да се затворя в една стая и да пиша - затова всичко стана бавно във времето. В днешни дни обаче, мисля че щеше да е добре ако бях седнала като тях... мисленето ми се променя... мисля, че трябва да се репрограмирам.
Пол: А как впечатляваш сценаристите, когато избираш роля? Защото линията е доста тънка - да им покажеш, че можеш да пресъздадеш героя им и това да дадеш малко повече от себе си отколкото е нужно и те да решат, че ще го съсипеш.
Мишел: Работата е да влезеш в кожата на този герой по един или друг начин. Обикновено проблема при мен е, че сценаристите на харесват начина, по който аз го правя (смях). Аз виждам това, което ще играя по моя си начин и както казах, понякога е проблем.
Пол: Сигурно е трудно понякога да разбереш решението на тези хора, защото ти гледаш от другата страната - тази на актьора. Така ли е?
Мишел: Да. И мисля, че в това отношение има неща, с които не съм съгласна. Защото повечето гледат предимно хубавото тяло. Което е чудесно нещо - аз уважавам красивите неща, но има и други гледни точки. Не може да вкараш в рамки този или онзи - ти си испанка, затова ще играеш само испанки. Или тя гледа палаво, затова ще играе само мръсници. Не мога да бъде това. Не мога да съм като болно кученце, което лежи в краката на стопанина си, само и само да му помогне да съществува още малко време. Отегчавам се от такива сценарии и дори се ядосвам.
Пол: Сигурно е досадно да виждаш предложения за роли, които са едни и същи.
Мишел:Да... има много такива, затова доста от тях се е налагало да се пренапишат за мен.
Пол: Предполагам вече си се научила да разпознаеш в коя роля има потенциал и в коя не?
Мишел: Да. Да! Дори всяка роля има потенциал в моята глава, но не всеки се съгласява да я промени (смях). Някой дори се сърдят ако им кажеш, че така написана не струва. Темите, които се засягат ... ролите, които се пишат понякога граничат с нещо, което никога няма да видиш в живота. Но предполагам, че това е така, защото сценаристите искат да се оженят за мацки, които никога не са срещали (смях). Може би е това,защото 80% от тези сценарии са писани от мъже.
Пол: А кои са ролите, които си изиграла и не ти се е налагало да искаш пренаписване?
Мишел: Тези на "Боксьорката" и "Аватар". Всъщност аз оценявам много жеста на тези сценаристи, които са се вслушали в думите ми и съм имала привилегията да изиграя. Защото в края на краищата е важно мнението на феновете, а любовта която показват е доказателство за добре свършената работа. Тогава твърдоглавието ми се оценява положително.
Пол: Успяваш ли да създадеш такива отношения с хората, с които си работила... приятелства според мен е силна дума, но такива отношения, че след края на работния процес да си заслужила уважанието им? Защото в днешни дни това е ужасно трудно.
Мишел: Ами повечето от хората,които са работели с мен повече от един път през годините, знаят, че изиграването на една роля е различен процес за мен от останалите актьори. Знаят, че сърцето ми е отворено и аз не търся пари, не търся внимание... И смятам че това в крайна сметка ката хората да свалят гарда и проявяват уважение към мен и към героинята ми. Не питам хората наоколо хареса ли ви ролята, не се опитвам да съм по-голяма от другите, нито пък да взимам от блясъка им.
Пол: А какво да кажем за "Бързи и яростни"6. Излезе и пожъна невероятен успех, но това, което ми направи впечатление е, че има малко жени - сигурно са повече зад екрана от колкото на него. Филма иначе е номер едно вече няколко седмици, ти ще си като ко-продуцент в седмата част. Така, че искам да те попитам... способна ли си да обхванеш цялата тази енергия и да я навигираш? Лесно ли е да продължаваш да играеш в този франчайз или все още е предизвикателство?
Мишел: Голямо предизвикателство е! За мен специално е така, защото този проект е в сърцето ми, с него кариерата ми започна в Холивуд. Не мисля, че щях да съм това като актриса без този филм. Това е роля, в която се чувствам свободна и независима - това е моята сигурна зона. И ми е малко странно когато се пишат нови линии в сюжета, идват нови актьори, всички нови системи, от които се нуждае филма и всички други елементи на студиото... Интересно е... това е филм, в който си от отдавна и го чувстваш като свое дете. Ти израстваш с него. И когато погледна Вин, а Вин погледне мен е... все едно "да, знам". Защото ние сме започнали от самото начало. Ние идваме от началото.
Пол:Ще те върна пак. Трудно ли е било началото за теб в тази страна? Ново начало?
Мишел: Ами да... знаеш ли, сега се сещам когато бях дошла в Джърси... в гимназията...когато религията бе напуснала живота ми... в тази страна научих какво значи проклятие, какво означават наркотиците, научих всичко за света! Няма да забравя в класа ми по английски чух за първи път думата "fuck". И попитах "Какво е fuck? А те "Не знаеш ли? Това е когато мъж прави разни неща с жена". А аз "Какво имаш предвид?", защото секса бе забранена тема в моето обкръжение и общо взето не знаех нищо, както и защо моята 13 годишна приятелка е бременна. (смях)
Пол: Значи много врати се отвориха.
Мишел: Доста врати.
Пол: И така. Говорейки за състезателни филми, сменяме предавката - малко игра на думи - и те питам за анимацията "Турбо". И ти озвучаваш механик?
Мишел: Axa
Пол: И това е филм за състезаващ се охлюв?
Мишел: Да, така е. Това е историята на един състезаващ се градински охлюв. Историята е за това как да повярваш в себе си. Охлювът има брат, който не вярва, че охлюва Турбо може да постигне каквото и да е било. И че тази мечта е напразна надежда. Мога да разбера съмненията му - все пак Турбо е охлюв. Има го и човешкия характер. Защото братът твърдо не вярва в тази мечта на Турбо. Отрича я и поуката в случая е, колко важно е хората около теб да вярват в мечтата ти, защото така я съхраняваш и един ден я изпълняваш. Обичам тази анимация. Смятам, че това е едно прекрасно обръщение към децата. Както супер много харесвам актьорския състав, които озвучаваме.
Пол: Харесва ли ти да озвучаваш?
Мишел: Да! Обичам това. Любимото ми нещо в това е, че е филм за деца и съм съгласна с всичко, което се казва в него и не трябва да се пренаписва нищо (смях), не трябва да защитавам себе си... не трябва да се притеснявам, че ще остана неразбрана... мога да правя детски филм по цял ден. Предполагам, че някой ще ме обяви за луда заради това (смях)
Пол: Значи искаш да те канят по-често за такива неща?
Мишел Ами надявам се. Забавно е... по-лесно е... не трябва да се преобличаш, да се снимаш... мога да отида в небрежното си облекло и да свърша работа.
Пол: Да не поддържаш никакви стандарти.
Мишел:Да! Забавно е и се наслаждавам на 100 %. Обичам всичко свързано с децата. Децата са нашето бъдеще.
Пол: От детския филм,продължаваме с друг твой филм, който излиза през септември - "Мачете убива". Поправи ме, но това не е детски филм, нали? (смях)
Мишел: Абсолютно не! Това си е филм само за възрастни.
Пол: Разкажи ми за този филм.
Мишел:О, страхотен е! По време на снимки е тотален хаос. Целия филм е един страхотен хаос! (смях). По едно време гледаш, че ще убиват някой, поглеждаш на другата страна - разхождат се вагини... (смях) аудиото не се получава и трябва да правиш дублаж (смях).
Пол: Робърт Родригес е режисьора?
Мишел:Правилно.
Пол: Също така и Чарли Шийн участва.
Мишел: Да. Много е забавно като видиш целия каст - Лейди Гага, той.. всички страхотни актьори. В първия филм имах сцена с Робърт Де Ниро. Но нямам сцена с Чарли Шийн. Така и не се засякохме на снимачната площадка, както и със София Вергара... Те са чудесни хора. Обичам Чарли Шийн! Мога да го гледам дълго време!
Пол: Той обаче използва друго име за да се представи
Мишел: Така ли? Не знаех.
Пол: Мисля, че беше Естеванс - неговото оригинално бащино име.
Мишел: Това е интересно. Чувствам се неловко сега.
Пол: Да завършим с филмите, с първият ти - "Боксьорката". Научила си се да се боксираш за този филм.
Мишел:Да, цели 6 месеца се учих.
Пол: 6 месеца!?
Мишел:Да! Натрупах доста мускулна маса.
Пол: А кога бе последния път когато се боксира?
Мишел: Боже... може би когато тренирах за "Бързи и яростни", но това повече приличаше на карате... (смях)
Пол: Но е имало специална причина, заради която си се пробвала за "Боксьорката", която е...
Мишел : исках да мога да ритам задници. Тогава бях "нека да се разберем само аз и ти"... май влагах повече мускули отколкото мозък. Е, сега балансирах нещата,въпреки, че мозъка ми върши по-добра работа.
Пол: За какво мечтаеш в глобално отношение?
Мишел: За това жените да са по-почитани. Ходила съм на много места... не харесвам, че са покрити изцяло в Арабия... не одобрявам факта, че в Индия заливат лицата им с киселина... мисля, че света трябва да направи голяма крачка в това отношение. Холивуд също. Мъже, харесвам ви, но ако сте само вие ще унищожите планетата.
Пол: Права си.
Мишел:Разбираш ме. Обичам мъжете, не мога да живея без тях, но не можете да владеете всичко. Трябва да се балансира.
Пол: Дано повече хора те чуят. Е, ти имаш някой интересни...хобита да ги наречем. Като срелянето.
Мишел: О да! Обожавам оръжията! Аз съм един оксиморон! (смях) Мразя насилието, но обичам оръжията и да си "играя" с тях. Мразя насилието като присъда. Е, би ми се искало да взема един пистолет и да стрелям по лошия (смях) казах ти, че съм един голям оксиморон.
Пол: Мишел Родригес, благодаря ти много че направихме този разговор.
Мишел: И аз ти благодаря!
Пол:Ще се видим следващият път когато госта ми ще бъде... различен човек.
(Мишел се засмява)
Пол: Ти си първия човек, който се смее на това. Оценявам го!
Няма коментари:
Публикуване на коментар