А. А. Гил – мой приятел и колега от Sunday Times, наскоро очерта
основните разлики между британските и американските комедии. Те обичат
да се смеят с герои, които харесват – например Джоуи от „Приятели“ ,
докато ние се смеем с такива, които не харесваме. Идиотите от 2012,
Базил Фолти, Дейвид Брент и т. н.
Може да се поспори по това, че Америка е родина на 312 млн. глупаци,
които не разбират какво е ирония. И че ние сме доволно цинични. Но аз
подозирам, че истинската причина е това, че те са доста приятни хора. А
ние не сме...
Преди малко кучето ми умря и като експеримент обявих това в Twitter.
Сега всеки трябва да знае, че когато умре семейно куче, въпросното
семейство със сигурност ще е разстроено. Така че бихте очаквали малко
съчувствие. И вероятно в Америка ще го получите.
Но не и във Великобритания. Малко след като публикувах съобщението в
Twitter, човек на име Райън Пейзи попита „На какво мирише?“. Адам Фароу
каза, че новината е „някак смешна“. Фил Мей поиска да разбере дали
Джеймс Мей има някаква вина, а Том Грийн каза просто „Добре“. И всичко
това се случи за по-малко от това, което Twitter нарича 0 секунди.
Вече минаха пет минути, но реката от простотии не спира. Което
потвърждава теорията ми. Британският народ се състои от 62 млн. пълни
гадняри. Ние сме изобретили концентрационните лагери и робството.
Бесенето, разчекването и разсичането на телата на екзекутираните на
четири части – това също са наши изобретения. Кой изпрати
белогвардейците обратно в Русия, да бъдат изклани от Сталин? Да. Ние.
Най-добрият ми приятел от началното училище прекарваше всяка свободна
минута в опити да набута, каквото успее да улови, в шредера за боклук на
майка му. Той е британец. И се обзалагам, че ако проверите, ще
установите, че и грубостта е произлязла оттук.
На пътя има още доказателства за вродената ни гаднярщина. Миналата
седмица тествах великолепното Ferrari 458 Spider и щях да се почувствам
по-мразен само ако бях отишъл в произволен търговски център, облечен в
униформа на SS и с качулка на Ку Клукс Клан, за да крада деца.
Съобщението беше ясно: „Който и да е в тази кола, той е забогатял,
докато е експлоатирал работниците си, и затова няма да го пуснем да си
вземе завоя.“
Отново трябва да направим съпоставка с положението в САЩ. Там, ако
скитник види някой да минава покрай него с Ferrari, ще си каже „Някой
ден и аз ще имам такова“. Ако същата ситуация се случи тук, човекът ще
каже: „Някой ден ще го измъкна от това“.
Това беше доказано с друг експеримент, който проведох миналата седмица.
Бях с ферарито във външната лента на М40 и се носех бързо към една
Toyota. Ако бях в също толкова безличен Ford или Vauxall, шофьорът пред
мен би се отместил при първа възможност. Но понеже карах Ferrari, той
просто си остана там – и аз засякох – карахме така в продължение на 70
км.
Разбира се, възможно е да е дошъл наскоро от страна, където понятието
„пътна дисциплина“ не съществува, но е много по-вероятно да е просто
гаден и кисел британец, който просто се опитва да демонстрира на
тлъстата си жена с тънки устни, огромни кюлоти и социалдемократични
наклонности, че фукльото с ферарито няма да се прибере вкъщи преди тях.
Виждате подобни изпълнения, когато сте в суперкар и спрете на
бензиностанция. Навсякъде другаде по света хората ще се съберат около
колата, изпълнени с ентусиазъм. Искат да я разгледат, да седнат вътре,
да разберат колко е бърза.
Но не и тук. Всеки, който мине покрай нея, ще каже едно и също нещо.
„Обзалагам се, че гори адски много.“ Сякаш средностатистическият
британец от рождение е програмиран да се дразни на чуждите успехи
толкова много, че яростно да търси нещо, в което бричката им да е
по-добра, а именно – разходът на гориво. „Да, прави сте.“ Обикновено
отговарям така и кимвам към ръждивите им кофи с болтове – „Аз пък се
басирам, че не получавате много секс с това там.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар