Бащата на Пол Уокър изрази публично благодарността си към семействтото на "Бързи и яростни". Ето какво сподели той пред E!
Репортер: Каза ни, че актьорите от "Бързи и яростни" са дошли при вас съвсем скоро след като разбрахте трагичната новина. С какви впечатления останахте?
Пол Уокър-старши: Те са едни от най-страхотните хора на планетата. Вие ги познавате като шоумени, а аз като супер чувствителни. Мисля, че за това те са добри в това, което правят, защото са чувстителни. В тези трудни, трудни времена за нас, те дойдоха в нашата къща, за да поднесат съболезнования. Когато дойдоха... Вин Дизел ми стисна ръката и ме погледна тъжно... Тайръс... Веднъж питах Пол какво най му харесва в този филм, а той ми отвърна "Хората"... Тайръс е с толкова голямо сърце...
Репортер: Тайръс ще ти помогне с погребението...
Пол Уокър- старши: Тайръс дойде и остана дълго време. Говорехме, а накрая каза най-страхотната молитва, която съм чувал. Знам, че Пол винаги ще има специално място в техните сърца. Както и в нашите. Обичаме ви и ви благодарим много за това, което правите... ъм... Мишел Родригес...когато дойде й казах "Благодаря, че дойде", а тя "Защо да не дойда!? Ние сме семейство!"
Репортер: Тя е страхотна, не мислиш ли?
Пол Уокър-старши: Тя е огън! Веднъж Пол ми каза "Ако трябва да влезеш в битка с някой ти трябва Мишел и никой друг!.Тя е като пръчка динамит. Страхотна е! Невероятна и е просто голяма работа" - така говореше Пол за нея, обичаше я. Личи си, че всички са го обичали. Наричат го "брат" и знам, че го чувстват. Познават се и са заедно от тоооолкова време. Те казаха нещо, което ме трогна - че ако са били там... когато колата се е запалила... никой от тях е нямало да се поколебае да влезе в огъня и да спаси Пол. Знам, че е така...
***
И едно съобщение от Вин Дизел, което е постнал на стената си. Опитвам се да не публикувам всичко, но това е просто...
"Когато разбрах, незабавно хванах полет за Калифорния и от самолета отидох директно в родната му къща.
Помислих си, че те се нуждаят от моята сила, но точно преди да отида при семейството му осъзнах, че съм повече от съкрушен и се пречупих и тогава, аз бях този, който имаше нужда от сила.
Майка му ме прегърна и ми каза "Съжалявам". А аз "Съжалявам? Ти си майката, която загуби син", а тя ми отвърна "Да, но ти загуби другата част от себе си"
Няма коментари:
Публикуване на коментар