Коментаторът спомена, че режисьорът снима филм за безсмъртното съперничество между Ники Лауда и Джеймс Хънт. И тогава си казах, че този филм ще го гледам.
Признавам си, заради възрастта ми не съм на 100% наясно с историите за пилотите от 70-те или 80-те години, но нямаше как да не съм чувала за Хънт и Лауда.
И ето ме - туко-що изгледала филма, с пресни впечатления и сърбящи пръсти да излея емоциите си чрез клавиатурата директно в блога ми.
За какво става дума в "Пълна газ"? На първо място за брилянтната игра на Крис Хемсуърт и Даниел Брюл, за които съм сигурна, че не е лесно да влязат в ролята на тези две велики личности.
А за тези, които не знаят нищо за Хънт и Лауда какво да кажа?... Е, както ще видите и във филма, ако го изгледате това са двата полюса - топлото и студеното, сърцето и разума...
Джеймс Хънт - плейбой, купонджия, недисциплиниран, но със свойско чувство за победа. Трудно влиза във Формула 1 и точно когато е на крачка да я напусне заради финансови проблеми на отбора той отива в Макларън. Гледан с недоверие заради всеизвестната му репутация - на човек, който не си ляга, сменя жени, пие, не спазва режими... Но същият този Джеймс Хънт е световния шампион във Формула 1 за 1976 година.Дотук ще ви покаже филма. И само ще спомене какво се е случило с Хънт след тази грандиозна победа.
2 години след шампионската титла,Хънт се оттегля от спорта сякаш вече е свършил това, което е искал и нищо друго не му трябва. Става коментатор на състезанията и умира на 45 години от инфаркт - нещо, което не изненадва никой заради бурния му начин на живот (ала Чарли Шийн, ако не е цинично да сравня).
А Ники Лауда? Ами конкурент на Хънт от времената във Формула 3, но с една разлика - амбиция и гении в едно. Лауда няма подрепата на семейството си да стане пилот, затова тегли кредит и си купува мястото във Формула 1. Но там той не е просто пилот. Геният му е толкова голям, че само след няколко обиколки знае какви са проблемите на болида му и как може да ги разреши. Сериозен, дисциплиниран, умен... образец за подражание.
Бързо и съвсем логично става пилот на Ферари, а след това и световен шампион.
В началото на сезона, в който Хънт става шампион Лауда като по чудо оживява след жестока катастрофа, съвсем типична за Формула1 в онези години.
Но благодарение на силния си дух се завръща на пистата след само 42 дни лечение.
И си връща лидерството по точки във временното му класиране.
Ще си кажете, а защо не е станал шампион? Защото както ще видите и във филма, Лауда решава да сложи жена си на преден план. В дъждовна Япония, той просто спира в бокса след няколко обиколки и оставя Хънт сам да завоюва победата си.
Съперници на пистата, но в последствие приятели извън нея. Ще завършва публикацията с думите, които Лауда завършва разказа си във филма:
"На Джеймс една титла на световен шампион му беше напълно достатъчна. Той доказа онова, което искаше да докаже. Доказа го и на себе си, и на всички, които се съмняваха в него. След две години той се отказа от спорта. Когато го срещнах в Лондон след 7 години, аз пак бях шампион, а той беше коментатор. Беше бос. Караше велосипед със спукана гума. Живееше всеки свой ден, сякаш е последен. Когато разбрах, че е умрял от инфаркт на 45 години, не се учудих.Стана ми тъжно.
Винаги всички ни смятаха за врагове. Но той беше сред малцината, коитоми харесваха. Един от онези, които уважавах.
Той остава единственият, на когото
съм завиждал."
Лауда одобрява филма, защото представя всичко както е било - дори пушенето на Хънт по време на пресконференциите.
Няколко снимки на истинските Хънт и Лауда. Не се стряскайте от лицето на австриеца - след ужасяващата катастрофа той получава множество изгарания и бива обезобрзен
Няма коментари:
Публикуване на коментар