3ащо нямаме български коледен филм? А защо досега не сте си задавали
подобен въпрос, питали ли сте се? Ако не сте, хайде да помислим заедно.
Наистина
ли си нямаме такива едни глупашки, наивни, еуфорични и бодряшки филми,
които доказват, че Коледа се случва само веднъж годишно? А пък песни
коледни, примерно, имаме. Коледуваме си отдавна, тананикайки "От Бога ти
много здраве, от нас малко веселбица!", или гледайки нещо подобно по
телевизията, ама вносно. Но не примираме в красиво неверие и очакване на
празничното чудо от роден филм. Защо така?
Защото отскоро празнуваме Коледа, ще отговорите най-вероятно вие.
Така
е, социализмът не зачиташе този празник, но не е там въпросът.
Реалистични или не, можехме да имаме опияняващо празнични филми за Нова
година и дебаркирането на Дядо Мраз заедно с неговите трогателно
скромни подаръци около отрупаната с чупливи играчки елха.
Така най-интимният празник щеше да осъществи копнежа на интернационалното човечество по мир, благоденствие и порцион щастие.
Някои
ще кажат, че нямаме такъв филм, бил той сантиментален или шеговит,
който да ни настройва и подготвя за коледния празник, защото тоя десен
обикновено не получава Оскари!
Далновидна и вярна мисъл. А и не е
рентабилно да се дават пари за филм, който може да екзалтира всички в
киносалоните и пред телевизора само в краткия отрязък от началото на
декември до последния му ден. След това на лентата й изтича срокът на
годност и тя става блудкава, неуместна, противоестествена дори.
Друг
ще протестира - ние нямаме филм на ужасите, та какво остава за
коледен! И причината е една и съща. Не умеем и не искаме нито да се
плашим до смърт, нито да се отпуснем до откат в бездните на истинския
празник, каквото и да ни струва това. Обичаме да сме си умерени, а не
да се разочароваме с прекомерни надежди за нещо ново, хубаво. Пък и
много хубаво не е на хубаво, и Петър Дънов го е казал...
Няма коментари:
Публикуване на коментар