В очакване на седмата част на Бързи и яростни, Мишел Родригес направи телефонно интервю ... или по-скоро разговор с колежката си от "Заразно зло" Мила Йовович.
Мишел: Как си?! Скоро трябва да родиш още едно ангелче, нали?
Мила: Да, така е. И вече се чувствам в час с нещата.
Мишел: Това е страхотно!
Мила: Видях в Инстаграм, че си била в Монголия. Какво за бога правеше там?
Мишел: Не знам! (смее се)
Мила: Чудесно е... Бях там преди 7 години и беше супер.
Мишел: Ходи ли в пустинята в бедуински стил?
Мила: Да, разбира се! Взех малкия ми брат и отидохме от Пекин до Улан Батор.А след това с хеликоптер до Гоби.
Мишел: Там е много хубаво! Има и трева, не е само пустиня.
Мила: Да, това беше едно от най-добрите ми преживявания. Човек трябва да отиде в Монголия, за да се почувства истински жив.
Мишел: Аз бях с юртите и пътуването с камили беше удивително.
Мила: Нали!? Все казвах на брат ми, че е като фон от Уолт Дисни. Приказни пейзажи!
Мишел:Най-малко 2 пъти в годината човек трябва да ходи там!
Мила: Знаеш, че съм много духовен човек и все си говорим за книгите, които сме прочели.
Мишел: Да, ти ме запозна с антрополога Карлос Кастанеда
Мила: Понякога имаш ли нужда да останеш сама със себе си, за да се... рекънектнеш?
Мишел: Понякога се събуждам със страхопочитание, че съм жива. Не мога да преодолея тази част, така че предполагам, че съм екзистенциалист. Така, че да.
Мила: А когато си била дете мислила си за бъдещето си?
Мишел: През цялото време. Взирах се в небето и мечтаех толкова много. Сънувах, че пътувам много. И че не принадлежа на едно място. Винаги си имах пръчка с торбичка на края й (смее се)
Мила: О, това е сладко! Знаеше ли, че ще станеш актриса?
Мишел: Мислех да правя филми. Идеята ме удари когато бях на 14-15 години. Ходих в къщата на мой приятел и гледахме филми на ленти и винаги казвах "Мога да направя по-добър филм". Исках да пиша сценарии за филма и ето, че сега го правя.
Мила: Когато започна да пишеш, какво твореше?
Мишел: Кратки разкази. Еротични разкази понякога (смее се). Това е моето хоби. Просто обичам да разказвам истории.
Мила: Четох как толкова си искал ролята ти на Лети да се получи, ,че си настоявала сценария да се промени.
Мишел: Да, по първоначален сценарий тя беше курва (смее се). Но исках с нея да се получи различно. Да е независима и силна! Накрая започнах да упорствам да се променят нещата,а Вин застана зад мен и каза "Точно така, не искам приятелката ми да е уличница". И така станаха нещата.
Мила:А страхуваш ли се от годините? Защото ти определено обичаш да показваш корема си.
Мишел: Познаваш ме, Мила. Не съм добра в това да съм красива
Мила: Значи не се страхуваш да остарееш? А деца?
Мишел: Харесва ми това, което правиш, но не очаквайте такива неща от мен. По скоро ще се позова към сурогатна майка.
Мила: Сериозно? Щях да те попитам дали не се страхуваш да развалиш тялото си като имаш деца.
Мишел: Това не е проблем. Аз правя каквото си искам, когато си искам, където си искам, както си искам и за това ми е толкова трудно да се превърна във възрастен човек. На 36 съм, Мила. Не искам да прекарам последните си години в бизнеса в просто правене на нещо. Не искам да имам дете и да съжалявам, че го имам. А и все още не съм достатъчно отговорна.
Мила: Няма начин да съжаляваш, че ще имаш дете. Напротив, всичко ще се окаже твърде незначително пред това. Не бих предпочела кариерата си пред това. Заразно зло ще си е Заразно зло със или без мен. Не е като Мила Йовович да го е създала.
Мишел: Не съм съгласна.
Мила: И не е като Заразно зло да е създал Мила. Просто обединихме сили. Както вие в Бързи и яростни. Помогнахме да направим този филм велик, но нищо повече... За мен да имам деца е много по-перспективно. Не съм притеснена за кариерата си. Докато детето ми е здраво, всичко е наред.
Мишел: Въпрос на гледна точка.
Мила: А сега като те слушам се замислям искала ли си да играеш драматична роля? Ами говори с агента си.
Мишел: Нямам агент. Всичко, което получам е от приятелства и връзки.
Мила: Господи! Ако бях като теб щях да си избирам само екшън роли.
Мишел: Звучи като моята кариера (смее се)
Мила: Все пак трябва да те попитам за жените, които съвместяват професионалния и личния живот. Тази тема не ми излиза от главата. И по-скоро отговора, който ми даде преди малко за децата...
Мишел: Хайде, погледни ме! Нямам нищо последователно в житова си! Харесвам се така! Е, сигурно някой ден ще трябва да дам живот... но колкото по-далеч е този ден, толкова съм по-щастлива! Знам, че ти е странно. То си е! Но аз съм вълк единак. Тичам сама. Имам наистина страхотни приятели, но мисълта за дългосрочна връзка с един човек е направо... Аз не мога да искарам повече от 6 месеца с някой, камо ли да има фигура на баща за цял живот около мен. Но ако някой ден успея да го направя... ако някой ден успея да дам фигура на баща на бъдещето си дете, ще бъде чудесно.
Мила: А вярваш ли в любовта?
Мишел: Виж... май искам само безусловната любов, която можеш да получиш само от член на семейството. Можеш да имаш късмет и да намериш безусловната любов в приятел или съпруг, но това си е рядкост. Така, че ако някой ден имам дете, искам да го погледна с любов в очите, и то да ми отвърне със същата любов... въпреки, че това ми звучи егоистично.
Мила: А пука ли ти какво мислят другите за личния ти живот?
Мишел: Не. И по принцип го държа в тайна, докато не изскочи някой папарак и така нещата стават публични. Но пак не ми дреме. Ако ми пукаше, може би щях да се държа по-добре (смее се).
Мила: Сега като затворим телефона, какво ще правиш?
Мишел: Сигурно ще отида да попиша. Трябва да се съсредоточа върху това. Имам 5 различни проекта и всеки от тях ми е доста скъп. Имам един детски проект, който направо си умирам да завърша най-накрая. Имам проект за нещо средно между Джурасик Парк и Джуманджи.
Мила: Сега разбирам, защо каза, че ще ти е скъпо (смее се). Но знам, че каквото и да направиш ще е невероятно - като всичко, което си правила. Фойерверки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар