Три билборда извън града / Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

След като месеци наред няма развитие в разследването на убийството на дъщеря ѝ, Милдред Хейс (Франсис Макдормънд) използва три билборда в началото на града, за да изпрати съобщение на Уилям Уилъби (Уди Харелсън), уважавания шеф на местната полиция, че нещата няма да продължават така. Когато се намесва и неговият заместник Диксън (Сам Рокуел) – незряло мамино синче със склонност към насилие, битката между Милдред и полицията на Ебинг допълнително се ожесточава.

Макдормънд заковава суровата чувствителност на героинята си. Ако Милдред беше само ожесточена и мачкаше всичко наред, щеше да бъде скучен герой. Ако беше изгубила единственото си дете, можеше да се отдаде на гняв и разруха, но ето че има и син. Милдред е неубедителна като родител, проявява съчувствие, когато Уилъби изкашля кръв и въпреки болката, открива начин да продължи в един толкова клатушкащ се свят, в който изобщо не можеш да си сигурен в каквото и да е, дори и в справедливото си отмъщение. И това е най-хубавото във филма на Макдона – несигурността след трагедията. Без значение колко се сгъстява мрака, не можеш да се оставиш да се добере до теб. Тогава му се смееш или се смееш с него.

Част от художествения подвиг на Макдона е, че ни показва един различен път към грозното лице на човешката природа. Понякога то е просто зле прикрита рана. Така този филм остава без злодей. Той е някъде там, извън всичко и отвратителните му действия нямат никакво значение за изборите, които героите правят в сърцата си, за справянето с болката и за красивата промяна в тях. А Диксън е отвратителен и трогателен, досущ като човече от кал, направено преди малко.