Защо забравяме книгите и филмите, които обичаме?

Споменът от любимата книга често може да се свързва не с думите, а със случките.

Помним самото книжно тяло като физически обект; помним изданието, корицата, книжарницата, от която сме я купили, или приятеля, който ни я е подарил.

Това, което с ужас си признаваме понякога е, че не можем да си спомним за какво въобще се разказваше във въпросната книга.

Паметта се характеризира с много ясни вътрешни ограничения.

Кривата на забравяне е най-стръмна по време на първите 24 часа след момента, в който научим нещо ново.

Какъв процент от него ще забравим, зависи от индивидуалните особености. В общия случай обаче доста голяма част от материала ще се изпари още след първия ден, ако не преповторите прочетеното. С всяко изминало денонощие частица от съдържанието на прочетената книга или статия се изтрива от паметта, докато не остане незначителен спомен за сюжета.

Забравата винаги е била характерна черта на човешкото съзнание. Някои изследователи обаче смятат, че начинът, по който хората консумират новини и развлекателно съдържание, е довел до съществени промени в паметта.

Променен е видът знания, които мозъкът оценява като значими, а сред тях не попада умението да си спомним сценария на филма, който гледахме преди 6 месеца.

Бързата памет - или умението спонтанно да извикаш конкретна информация от спомените си - става все по-ненужна в епохата на интернет.

Разбира се, полезно е да помниш дребни факти за обща култура или да не забравяш списъка с покупките си, но като цяло мозъкът на съвременния човек цени повече разпознаващата памет.

Докато си спомняте къде се намира съответната информация и как можете да стигнете до нея, нямате непосредствена необходимост от нея.