Този ЦСКА ни трябва

Това вече прилича на ЦСКА! Това вече е ЦСКА!

От първата до последната минута срещу Левски не остана и грам съмнение кой от двата тима заслужава повече победата. Това бе ЦСКА с наставник Стойчо Младенов. Мъжка битка, здрави единоборства, желание за победа, агресия почти през всичките 90 минути. Онази луда глава Карачанаков обобщава целия ЦСКА през съботния следобед. Контузен след балтията на Мюлдер, докато му пръскат крака, рипа там, става, надига се, иска да бие фаула, който си изкара. Този пусти зор принуди да го върнат все пак в игра за да дойде фаталната ситуация минута по-късно. Но желанието и сълзите, които личаха в очите на Тони казват всичко. И когато от другата страна е някакво сиво бездушие и някакъв пореден изкуствено надут балон – ето тогава се получава. Не знам Тройчо ли е, какъв е, ама Илиян вече записа четвърта поредна  загуба от треньора на ЦСКА. А „червените” най-сетне обърнаха палачинката тази година. Нещо което можеше да стане и през май в Разград, но явно е било писано да почака. Така и така пак ще се наложи да се ходи до Разград.

Бе повече от ясно, че лобирането за възможно най-лекото наказание за Гаджев ще има обратен ефект. И това „сините” трябваше най-добре да го знаят. Те сами си изпатиха от един далеч по-слаб от тях босненски тим, който надви единствено и само с надъхване, дошло по извънфутболни причини. Това бе само част от пъзела. ЦСКА се бе капсулирал преди дербито „сам срещу света”. И това в случая донесе необходимата отборна сработка. Левски бе сочен категорично за фаворит, не само поради точковата разлика и тази в класирането. Букмейкърите също бяха сериозно изтрещяли със ставки от 1.70 за Левски до над 4.00 за ЦСКА! Мастити специалисти се изказваха сигурни в победата на тима на Илиев, въпреки, че разумното винаги е било да отбиеш номера с традиционното изказване, че „ в този мач всичко е възможно”. Колеги пък непрофесионално дори не бяха чували името на голмайстора Нюаджи. За тях: казва се Серж Комла Нюаджи, току-що навърши 21 години, роден е в малко 11-хилядно градче в Того и това е първият му гол в професионалния футбол. Първият, но баш срещу Левски! Уау, какво начало!

Дори след победата, целите пред ЦСКА остават същите. Отборът продължава да е доста назад и спрямо Левски, да не говорим спрямо шампиона Лудогорец. Просто се гони по-предно класиране, нищо повече на този етап. Но ЦСКА вече показа лицето си. То е далеч по-хубаво в сравнение с онова отпреди два месеца. На 20 октомври, събота следобед пак се говореше за ЦСКА. Но този път за футболния облик на ЦСКА. Не за лиценза, за картотеките, за липсата на картотека за Платини, за драми и трусове, за това кой платил обяда, кой водата, кой колко взима, в кой хотел ще отседне отбора, кой ще идва на власт, кой няма да идва, кой съди клуба, за митинги пред БФС, за рокади. Говореше се за желанието за победа на ЦСКА. В момент, когато бяха притиснати до стената, когато един нов провал означаваше нов дълъг тъмен тунел.

Ето този ЦСКА ни трябва! Поне на нас, но повярвайте ми – със сигурност и на вас! Защото другия път ще знаете срещу кого излизате!