"Да намериш корените си" е сравнително ново предаване в САЩ, в което Хенри Гейтс Джуниър помага на известните личности да стигнат до началото на техните фамилии. Първо изслушва техните разкази, а след това чрез своя екип стига откъде и как е тръгнал родът.
Всъщност целта на предаването е по-голяма - то цели да разбере всичко за расата на американците.
В един от епизодите, участие намира и Мишел Родригес.
-Бях на 8 или 9 когато си говорехме с децата от квартала какви ще станем като порастнем. Аз казах боксьорка, което е забавно, защото първата ми роля бе на боксьорка.
-Какво смяташ? Защо си искала да станеш боксьорка?
-Мисля, че като дете гледах твърде много Брус Лий. Той не е боксьор, но пак се бие. Обожавах екшъните, харесваше ми насилието в тях...
-Точно така. Баща ми пуерториканец, майка ми доминиканка.
-Разкажи ми за тях.
-Баща ми беше мрачен човек. Нещастен. След като напусна армията хвана бутилката ... а мама... не искаше да се замесва, за да няма проблеми с него.
-Какво става с родителите ти?
-Ами на 5, вече имаха своите проблеми... майка ми се разболя... Баба реши да ни прибере при себе си- мен, мама и двамата ми братя и да идем в Доминиканската република
-Как се издържахте?
-Ами в къщата в Санто Доминго имаше място устроено за магазин...баба ми продаваше там.
-Как описваш живота си там?
-В Доминикана? Като шокиращ.
-Защо?
-Какво се случва след това?
-Две години по-късно, баба ми Сара взе друго решение. Грабна ни всичките, заряза всичко в Доминиканската република и се преместихме в Джърси. Беше страшничкo... баба ми беше на около 50 и идва в тази страна, в която няма нищо. Само три американчета, които са твърде млади, за да работят.. мама още бе болна...така че си беше трудно.
-Явно е била доста силен човек?
-О, да, човече. Мисля, че съм го взела от нея. Обичах баба си.
-Какво се случи с теб?
-Взех пример от баба си и реших да действам със сила.
-Да не си набила някой?
-Не, но ме изключиха от няколко училища.
-Защо?
-Ами не бях много добра в това. Бях твърде любопитна за нещата извън училищната сграда.
-Баба ти има ли някакво влияние и сега върху теб?
-Тя ми е повлияла най-много. Все пак накрая не забременях на 16, не съм правела аборти и не съм убила никой в крайна сметка. :D
-А как те възприемаха другите деца? -Нямах проблем с това. Проблем имаше от страна на семейството на баща ми, защото от самото начало не са били съгласни да се ожени за мама, защото доминиканците са с по-тъмен цвят на кожата. Доста време ми отне, за да осъзная защо майката на баща ми не искаше да чуе за нас.
-Това най-вероятно има връзка с конфликта между Пуерто Рико и Доминикана. Двете страни никога не са били във война, нито както знаеш, делят граници... конфликта за цвета на кожата.
-Да, това разбрах като порастнах. Че белите хора в Пуерто Рико не обичат по-тъмните от Доминикана. Шантава история...
-Добре, Мишел. Още след предварителния ни разговор ние започнахме с проучванията и както се вижда ти си наследила гена на баща си - генът на светлата кожа. И се дръж, малко ще те шокирам - двама от пра-пра-пра-пра дядовците ти са били братовчеди и през 19 век е имало кръвосмешение. Това не бива да те притеснява, защото за онова време си е било съвсем нормално. Какво ще кажеш?
-Малко ми е смешно, но окей. Няма проблем.
-Какво всъщност искаш да разбереш?
-Всичко за родословното ми дърво от към майчина линия.
Предаването продължава с това, че Хенри изпраща Мишел в Доминикана, където да види гробовете на баба си Сара и нейните родители, брат и леля. Мишел обаче е твърдо решена да разбере повече и се среща със сестрата на баба си Сара, която не е виждала от дете. Там тя вижда много невиждани снимки от детсвото на Сара, на майката на Мишел Кармен и на роднини, за които не е подозирала
Накрая проучването води до това, че Мишел е 72,4 % е коренна американка, 20% от кръвта й е латиноамериканска, 3% е африканка и e малко над 4% европейка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар