Джеръми Кларксън за вещиците

Някои от вас може би помнят, че на миналогодишната тренировка за японското Гран при падна задното крило наCaterham-а на Витали Петров. И той веднага катастрофира. Това не е изолирано събитие. Най-редовно виждаме подобни ситуации и резултатът винаги е един и същ. Много прах, трасе, покрито с карбонови отломки, кола за сигурност и смутен пилот, който седи в потрошения кокпит и се чуди какво, да му се не види, се обърка. В един момент си кара колата, а в следващия – ховъркрафт. Като зрители, ние естествено знаем какво се е случило. Задното крило осигурява притискателна сила. При скорост 240 км/ч все едно върху задната част на болида седи слон, който изведнъж скача от него. И болидът се забива в преградите. Разбираме това. Знаем за притискателната сила. Което поражда един въпрос. Какво ще стане, ако докато си карам по магистралата, падне задният дифузьор на Mercedes-а ми? Нищо. Няма и да забележа. Истината е, че всичко може да падне. И като изключим по-силния шум, колата ще продължи по пътя си. Странно, нали? Ако падне крилото на болид от Формула 1 или това на самолет, хората в него ще загазят. Но ако падне спойлерът на Ford Escort Cosworth, няма да стане нищо. Така е, защото въздухът е като жестока и непредсказуема любовница - не може да му се вярва.

 Не ми се иска отново да се връщам на Lexus LFA, но моля да ме извините още веднъж. Той има възголемичък спойлер, който излиза от задния капак при определена скорост. И както при всички коли, няма реална полза от него. Само кара хората да се обръщат след него с думите: „Ама че идиот!“ И все пак, на пистата Уилоу Спрингс в Калифорния ми се стори, че има причина да е там. На два особено бързи завоя забелязах нещо. Колкото по-бързо ги взимах, толкова по-бърза ми се струваше колата. По някакъв начин тя командваше въздуха, организираше го, използваше го. Подозрително е. Няма логика. Ако вземете завоя със 130 км/ч, ще се пребиете. Но ако го вземете с 200 км/ч, ще оцелеете, ще се приберете вкъщи и ще правите любов с жена си. Всичко това е благодарение на сили, които не можете да видите, докоснете, почувствате или помиришете. Това е вещерство, ако питате мен.

Но тези дни виждаме все повече от него в колите. Например автоматичните системи за паркиране, предлагани от Ford, VW, Toyota и Kia. Много са умни. Сензори определят дали пространството е достатъчно за колата, а след това тя сама паркира. Как? Вие сте разумни същества. Бог ви е създал, еволюирали сте. Нещата, които не са работили, са изчезнали, а полезните са се развили. Можете да решавате математически задачи и да свържете контакт в мрежата. Вие сте най-интелигентното същество в Слънчевата система. И все пак... Докато вие се мъчите да уцелите най-добрия ъгъл за паркиране, няколко електрони и малко медна жица успяват всеки път. Невъзможно! Наскоро гледах филма Avengers – в него антагонистът имаше бастун, с който сваляше хеликоптери и хипнотизираше разни хора. Впечатляващо? Не и ако го сравним със скоростна кутия с двоен съединител. Идеята на тази система е, че когато превключите от втора на трета, а след това на четвърта предавка, петата се подготвя от някакъв метален иконом, така че, когато дръпнете лоста, да се включи веднага. Това го разбирам. Но понякога решавате да върнете на трета. Металният иконом не може да е знаел, че ще решите така. Трета е все още в килера, под рафта със сиренето. Трябва да изтича обратно в кухнята и да я намери. Обаче тя е вече приготвена и чака. А това е страшничко. Има и още. Днешните коли могат да кажат кога ще вали или кога се смрачава. Знаят задръстванията по пътя ви и къде има камери за контрол на скоростта. Някои имат железни частици в амортисьорите, с които променят свойствата на хидравличната течност. С други думи, променят материята. Междувременно от Volvo използват силите на мрака, за да направят така, че през 2033 г. никой да не умира и да не се наранява сериозно в колите им. Те вече имат светлини, които се включват, ако излезете от лентата си или ако в мъртвата ви зона има кола. Освен това има устройство, което може да предвиди пътен инцидент и да го предотврати. С други думи, от Volvo са направили машина, която вижда в бъдещето и после го променя. Инженерите са създали кола, която може да си играе с време-пространствения континуум.

Междувременно пък от Toyota са направили устройство, което може да определи в какво настроение сте. Не си измислям. Психиатрите учат седем години, преди да им бъде разрешено да практикуват професията си, и пак правят грешки. НоToyota има сензор, който следи 236 черти в лицето на водача, за да определи дали е разсеян, или сънлив. Или ядосан. Или че не е в състояние да вземе решение в спешен случай. Системата вижда през слънчеви очила. И няма нужда да криете съмненията и слабостите си зад брада, защото вижда и през нея. Помислете за момент. Колата ви манипулира въздуха, вижда в бъдещето и едновременно с това проверява дали сте обзети от съжаление, завист или страст по момичето, което току-що изпреварихте. Може да изпраща съобщения до приятелите ви, лови цифрови радиовълни, спира без приплъзване, води ви до точен адрес и в най-забутаната провинция на света и използва топлината на спирачките, за да генерира още мощност за следващата права. Седалките могат да ви масажират, климатикът филтрира полените, катализаторът превръща един газ в друг и какво ли още не. Значи на цената на модерна кухня получавате атлет, психолог, здравен инспектор, пътна карта, адреналинова помпа, бог и магьосник. И всичко това се задвижва просто от серия експлозии. Както и преди сто години. Странно, а?