Светът според Кларксън 2

"Има четири вида зъби. Кучешки зъби, предназначени да разкъсват месото. Резци, които отхапват месото. Подкътници, които го дъвчат. И накрая – американски зъби, предназначени за първите корици на клюкарските списания."

"Освен това от Sunday Mirror са изпуснали голямата клюка и по-точно една от най-големите клюки в историята – Аз Джеръми Кларксън съм дебел, защото съм бременен.

Така става като те сгащят папараците. Проблемът е, че фотографът нито веднъж не се доближи до мен, за да ме попита защо съм на Барбадос. Ако го беше направил, аз щях да му споделя радостната вест за бебето, което чакам. Фотографът обаче през цялото време се криеше в храстите с огромния си обектив.

Дали имам нещо против? Не. Ласкае ме фактът, че коремът ми е по-важен от покойната кралица майка и от войната в Близкия изток. По-интересното беше, че на следващият ден друг вестник пусна снимки на Гари Линекер на плажа в Барбадос. Няма лошо, само дето вместо да опишат гари като дребосък с щръкнали уши, вестникарите го бяха изкарали прекрасен, възхитителен, чаровен съпруг и баща.

Защо? И двамата работим за ББС. И двамата летувахме с децата си на един и същи остров, по едно и също време. Вестникарите, които пишеха за нас не ни познаваха. Защо тогава аз се оказвам богат дебелак, който пилее парите на данъкоплатците в най-лошия хотел на света, а Линекер е обрисуван като епитроп, чиято неуморна благотворителна дейност е спасила живота на хиляди сирачета и е сложила край на няколко военни конфликта?"

"Най-голямата ми дъщеря не е особена изящна. Всъщност, ако трябва да съм болезнено откровен, ще кажа, че е аеродинамична като бунгало и координирана като американска бомбена атака.

Дъщеря ми тича много. Ръцете и краката й се мятат като буталата на парен влак, но въпреки това околните имат нужда от теодолит, за да се уверят, че наистина се придвижва напред. На спортните полудни в училище детето ми наистина се чувства не на място."