Светът според Кларксън 3

"Нека се замислим за миг. Изоставените деца са на възраст 11-12 години. За онези от нас, които са миналите четиридесетте, това е крехка възраст, но не бива да забравяме, че днешните 11 годишни знаят неща, които някога научавахме на 17.

Ако ме бяха оставили сам вкъщи за час, когато бях на 11, щях да умра от глад или токов удар. Като се замисля обаче, същият резултат може да бъде постигнат, ако остана сам вкъщи за час когато съм на 42.

Днес повечето 11 годишни могат да свият джойнт, да запалят кола, да избягат от полицията, да победят цяла армия извънземни, да изпият бутилка водка без да им стане лоши и да управляват дигитален сателитен предавател. Следователно микровълновата печка и отварачката за консерви не би трябвало да ги затруднят.''

"Вероятно ще възразите, че тежката кралска корона се носи по-лесно благодарение на огромното богатство, с което върви в комплект. Може и така да е. Но какво би могла да си купи горката кралица с парите си. Моторна лодка? Ламборгини? Все пак това е Елизабет Втора, а не Виктория Бекъм."

"Нигер е ужасно място, но явно някъде е по-зле. Може би във Финландия? Не е далеч от мисълта. Финландците са много напред с мобилните си телефони и красивите си цени, но цяла зима мръзнат от студ, а после цяло лято се борят с комари, големи като трактори.

Всъщност оказва се, че най-нещастни са… туш! Италианците.

Е, звучи логично. Да убиваш дългите, топли летни вечери сред хълмовете на Тоскана като похапваш сирене и го прокарваш с цели бутилки вино. Нима това е „сладък живот”?"

"В неделя отидох до Лондон за един ден и когато се върнах вечерта, зимната градина изглеждаше така сякаш ВВС на САЩ са я атакували с хербициди и напалм. „Трябвало е да оставите прозорците отворени”, казват специалистите. Значи, ако оставя прозорците отворени, растенията ще оцелеят. Това обаче не важи за видеото и електронните игри, защото някой тип с авангардна прическа и провиснали панталони ще влезе в дома ми и ще вземе каквото му трябва."

"Купих растения с червени цветове, които бяха толкова изправени, сякаш някой ги беше наторил с виагра. След един ден на слънце оклюмаха и всичките ми опити да ги съживя бяха напразни. Полях ги, после ги оставих хубаво да изсъхнат, четох им стихове, пусках им Уитни Хюстън и им показвах снимки на принца на Уелс. Положението беше безнадеждно."