Откъс: Аз съм Ози

ЗАПИСКИ НА ПАЦИЕНТА

        ХИДЪН ХИЛС, КАЛИФОРНИЯ, 2009

- Е, господин Озбърн, ще ви задам въпрос – каза докторът. – Вземали ли сте някога улични наркотици?
Това беше новият лекар, при когото отидох, когато реших да се изчистя. Бях прекарал почти 40 години, тъпчейки се с хапчета и алкохол, тъй че ми се видя добра идея да разбера какви щети съм си нанесъл.
- Ами – казах му аз, прокашляйки се, - веднъж пуших малко трева.
- И това ли е?
- Да, това е.
Лекарят продължи да ме разпитва и да проверява бележките си. После спря и попита:
- Сигурен ли сте?
- Е – казах аз, пак прокашляйки се, - взимал съм и малко спийд. Преди много време.
- Значи само тревата и малко спийд?
- В общи линии, да.
Докторът продължи да прави каквото си правеше, но след известно време отново спря.
- Абсолютно ли сте сигурен, че са само тревата и спийда?
- Предполагам, че съм хапнал и малко пудра захар навремето – казах. Едва бях почнал да загрявам.
- Значи трева, спийд и… малко кокаин?
- В общи линии, да.
- Сигурен ли сте?
- Аха.
- Искам да бъда абсолют…
- Хероинът брои ли се?
- Да, брои се.
- О! И хероин. Един-два пъти.
- Сигурен ли сте, че е било само един-два пъти?
- Да. Много скапан наркотик. Опитвали ли сте?
- Не.
- Прекалено много се повръща, за да ми е по вкуса.
- Да, гаденето може да е силно.
- Това си е загуба на алкохол.
- Добре – отсече докторът, - стига вече. Има ли наркотици, които не сте употребявали, господин Озбърн?
Мълчание.
- Господин Озбърн?
- Не знам такива.
Ново мълчание.
Най-накрая лекарят каза.
- Ами алкохол? Споменахте, че пиете? Колко единици на ден?
- Около четири. Горе-долу.
- Бихте ли уточнили?
- Бутилки „Хенеси”. Но зависи.
- От какво?
- Колко дълго ще съм в несвяст между тях.
- И само това ли е?
- Нали бирата не се брои?
Докторът поклати глава, въздъхна дълбоко и започна да търка очи. Приличаше на човек, който иска да се прибере у дома. После попита.
- Пушите ли, господин Озбърн?
- От време на време.
- Каква изненада! Колко на ден?
- Около 30.
- Каква марка цигари?
- Пури. Цигарите не ги броя.
Докторът пребледня. После каза:
- И от колко време живеете на този режим?
- Коя година сме? – попитах го.
- 2004.
- Около четирийсет години.
- Има ли нещо в медицинската ви история, което трябва да знам? – попита докторът.
- Ами – казах аз, - веднъж ме блъсна самолет – донякъде де. И си счупих врата на бъги. После умрях два пъти по време на комата. Имах СПИН за 24 часа. И мислех, че имам множествена склероза, но се оказа паркинсъноподобен синдром. И веднъж си счупих тиквата. И няколко пъти съм карал гонорея. И един или два припадъка, както когато взех кодеин в Ню Йорк или когато изнасилих сам себе си в Германия. Това е, освен ако не броите злоупотребата с лекарства, които се получават само срещу рецепта.
Докторът кимна.
После се изкашля, разхлаби вратовръзката си и каза:
- Имам един последен въпрос към вас, господин Озбърн.
- Казвай, док.
- Защо сте още жив?