Кисели магазинерки (пардон, продавач-консултанти), кисели държавни служители, кисели жени зад гише, обединени под общия знаменател на “лелката”. Една от мантрите на ненаписаната книга по българската приложна психология гласи – всяко нещо може да се случи, стига да имаш достатъчно нерви за целта. И ако държиш да си го “случиш”, по пътя със сигурност ще имаш малки и по-големи сблъсъци с “лелката”.
Лелката е силно специфичен биологичен вид, обитаващ нашия ареал.
ТЯ Е НАД НЕЩАТА, ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАНИМАВА С ТВОИТЕ ГЛУПОСТИ И ЩЕ НАМЕРИ НАЧИН ДА ТИ ДАДЕ ДА ГО РАЗБЕРЕШ
“Лелката” не е от разговорливите, но изражението й недвусмислено казва нещо от сорта на “А ти колко си прост!”. Писнало й е – от теб, от работата, от живота въобще, ама какво да се прави – налага се. Ето защо, за да държи ниско нивото на щастие в ареала, гледа да ти вгорчи съществуването генерално или поне деня – ей така, защото това пише в неписаната й длъжностна характеристика. Други просто се раждат “лелки”, работят като сервитьорки “за малко”, иначе имат светъл и особено ценен за човечеството план за бъдещето, в който това, дали ти си искаш водата с лед и лимон, е без абсолютно никакво значение – пий каквото ти се дава.
Едно нещо е свято в живота на лелката и това е обедната почивка. Не твоята, разбира се, която си похабил в чакане пред гише в Централни пощи, а нейната.
Едно нещо е свято в живота на лелката и това е обедната почивка. Не твоята, разбира се, която си похабил в чакане пред гише в Централни пощи, а нейната.
ОБЕДНАТА ПОЧИВКА Е СВЕЩЕНА, А ПЪРВИТЕ ИЛИ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ МИНУТИ ОТ НЕЯ СВЕЩЕНИ НА КВАДРАТ.
Продължителността й може да варира от минус до плюс безкрайност в зависимост как точно въпросната е станала от леглото. Лелката се е вживяла в ролята да “коли и беси” и смята, че може и да не плаща, ама “поръчва музиката”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар