1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите – откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с… многоточия.
4. Не ползвай търговски символи & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за бон тон (bonne tone).
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата* е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил – както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази – още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, – така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия, се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae**, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.
*литота – не преувеличавайте
**captatio benevolentiae – според речника „уеднаквяване на възгледите“, по-точно е „психологическото въздействие над аудиторията“
**captatio benevolentiae – според речника „уеднаквяване на възгледите“, по-точно е „психологическото въздействие над аудиторията“
Няма коментари:
Публикуване на коментар