Докато не дойде една неделя, в който отново не знаех кой филм да гледам. Работата е там, че съм доста придирчив човек откъм филми и книги. Не обичам клишетата, не обичам и филмите, за които много се говори. Като "Джеймс Бонд" или "Игрите на глада". И така аз се рових в каталога от заглавия, почти сигурна и че този път няма какво да си харесам за гледане.
И тогава попаднах на филма за Роналдо. С перфектно качество и английски субтитри - както аз си обичам да гледам филми сама. И след това последва 20 минутно мислене да го изгледам ли. Like I said, не харесвам Кристиано Роналдо и нямаше и причина да пожертвам 90 минути от живота си проследявайки кадри от живота на един от най-противните ми футболисти. Но въпреки това изтеглих филма и го изгледах.
И ми хареса.
Не знам на какво се дължи... на добрата режисура, на многото футболни кадри или просто на факта, че разбрах, че Роналдо е просто човек като всички нас.
Постоянно е критикуван, че е самовлюбен, че играе егоистично и... типичния за него гел за коса. Присъединявам се към всичко това и не променям мнението си от един филм. Просто разбрах защо е такъв.
Роналдо е поредният велик футболист с тежка съдба. Обикновено големите имена са имали трудности в живота си. Хареса ми как не е забравил откъде е тръгнал. Хареса ми как сам се грижи за сина си и го учи на простичките неща от живота. Хареса ми как обръщаше внимание на феновете. Беше хубаво, че говори и за Меси - най-големият си противник на терена. Осъзнаваш, че двамата не се мразят, даже напротив - приятелски жест, закачка с децата си, поздрав.
И си личеше, че всичко не е просто за пред камерата.
Хубаво е да изгледате "Роналдо". Ще се оттърсите от предразсъдъците си. Не просто за него. За всички, които познавате. И че не е хубаво да се слагат етикети, преди да си познал някого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар