Приключи филмът „Тя танцува само едно лято“. Тя /футболна България/ прибира знамената и в края на лятото се концентрира за дълъг период към своите вътрешни битки. А доколко съдържателни са те, това е друг въпрос.
Тумба-лумба набързо през юли и август и четирите ни отбора в Европа окапаха. За финал два мача на националите срещу Англия и Швейцария, колкото да угасне и последната искрица интерес към „трикольорите“. И – чао!
Днес се подновяват мачовете във вътрешното първенство и задълго ще трябва да се задоволяваме със „спектакли“ от сорта на Локо Сф – Светкавица. Никой не ни е виновен, че ще постим футболно цяла една година до следващите любопитни евромачове. Защото, няма какво да се лъжем, именно те поддържат интереса на зрителя, а не родните боричкания, словесни еквилибристики и просташки нападки.
Това е. Избор нямаме. Изборът е футболните хора най-сетне да осъзнаят, че погребват любимата ни игра. Да се стреснат, да запретнат ръкави и поне да се опитат да излязат от блатото.
Малко вероятно е, затова приготвяйте ботушите. Ще газим дълго, продължително и мъчително в лепкава кал...
Няма коментари:
Публикуване на коментар