Днес реших да си дръпна "Битка в Сиатъл" и да го изгледам отново (за трети път, междудругото). Сетих се за него случайно и понеже го харесвам (нарежда се в класацията ми любими филми) си викам да го сваля.
Та с гледането си припомних и любимия момент от филма. Където Джанго (Андре Бенджамин) разказва на Лу (Мишел Родригес) история за една костенурка.
Преди да я драсна, само да уточня, че активистите във филма се изправят срещу Световната търговска организация, която съсипва земна площ, флора и фауна.
Та ето историята с малко черен хумор накрая:
Дженго: Ела някой ден да спасяваме костенурки.
Лу: Би ми харесало. Но защо костенурки?
Дженго: Когато бях малък, дядо ми разказа една история: Животните се подигравали на една малка костенурка. Била различна, не можела да се защитава и я дразнели. Но тя била умна и си направила здрава черупка. Но това само ядосало останалите животни. Вдигнали я, захвърлили я реката и й счупили черупката.
Лу: Горката костенурка.
Дженго: Да, но тя била упорита, станала, закърпила се отново и въпреки, че черупката й била пропукана, била по-здрава отвсякога. Затова костенурките имат толкова красиви краски по черупката си.
Лу: И какво станало после?
Дженго: Дошли СТО и я направили костенурките на пепелници. :D
Лу: Голям идиот си, Дженго.
Дженго: Светът е скапан! :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар