1. Футболистите в България се мислят за велики. Това им е проблемът. Някой вкарва два гола и се взема за едва ли не по-добър от Лео Меси. И лошото е, че сам започва да вярва в това. Играчите обичат да мечтаят, но не виждат реалността. А тя е, че нито един български клуб не остана в евротурнирите. Това им е нивото на българите.
2. Българите все още си мислят, че разполагат с отбор като онзи от 1994 година, който стигна до полуфинала на световното в САЩ. Нещата обаче се промениха. Сегашните футболисти не са същите. Това им обясних и в хотела преди два дни. Те трябва да започнат да гледат и навън. Ще ви дам за пример финала в Шампионската лига през май между Барселона и Манчестър Юнайтед. В Германия всички професионални футболисти биха гледали такъв мач. Тук, в България, обаче не всички от националите му обърнаха внимание.
3. Фабио Капело е щастлив, защото разполага с толкова много силни футболисти и отлични условия за работа. В същото време в България аз имам само един асистент и треньор на вратарите. Това е! Нямам специалисти по физическата подготовка. Тренировъчните ни игрища са окей, но примерно тези на Черна гора са по-добри.
4. Условията за работа в националния отбор на България не са лесни. Липсва програма за видеоанализ. Има слаба скаутска мрежа за вътрешното първенство. Нямам и помощник-треньор, който да работи на пълно работно време. Българските футболисти хленчат, че тренират по два пъти на ден.
5. Дадох шанс на играчи като Делев да ми покажат на мен и на феновете, че са готови за националния отбор. Между мачовете на националния и тези на ЦСКА в шампионата обаче има голяма разлика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар