Псевдовключвания на живо
За да изглежда емисията „по-динамична”, както обичат да казват телевизионерите, се правят множество включвания на живо, които само имитират тревожност и спешност на новината. Например – в Президентството или в Министерски съвет е имало някаква среща, която е приключила към 15 часа. Това обаче не пречи на репортера да предава пряко от улицата цели 5 часа по-късно и да говори така, сякаш заседанието е свършило току-що. И за да остане зрителят с впечатление, че получава точна информация, и то от извора, репортерът не застава на някое тихо местенце, а предава от шумния булевард, защото именно там камерата може да улови като фон съответната държавна сграда. Така хем зрителите чуват трудно какво се е случило, хем репортерът не дочува въпросите от студиото.
Друга ситуация. От студиото подхващат темата за цените на хранителните стоки. Следва включване на репортер, който се намира в супермаркет, но не за да интервюира случайни граждани или специалисти по темата, а просто да съобщи някаква статистика. В случая неговото присъствие в бакалията е напълно излишно, защото всички знаят как изглежда един магазин, но пък така у зрителя се създава фалшиво усещане за експертност и достоверност на всичко, което репортерът изрича.
И още един пример – включване от съседната стая. Тъй като нашите медии нямат ресурс да поддържат екипи в най-горещите точки по света, външполитическите теми се коментират от журналисти, които „предават пряко” от бюрото си в нюзрума. Разбира се, няма никакъв проблем те да направят своя анализ в самото студио, но за телевизията е по-важна формата, а не съдържанието, да се смени декора в студиото с декора на офиса. Важно е картинката да мърда, да има разнообразие.
Псевдовизия
Друга голяма заблуда относно телевизионните новини е, че те винаги предлагат полезна видеокартина към т. нар. обекти. Да, когато депутати се заливат с вода в парламента, кадрите са интересни и телевизията има голямо предимство пред радиото, но много често визията е самоцелна и не носи никаква полезна информация на зрителя. Например, социалните теми през ден се покриват с кадри, заснети на тротоара пред централата на НОИ в София, а финансовите новини неизменно вървят с втръсналите на всички банкнотоброячни машини . Има и друг тип нищо-не-казващи кадри, например, останките на разбил се самолет. Всички катастрофирали аероплани изглеждат и димят по еднакъв начин и единствената информация, която подобни материали носят, е за стандарта на живот в съответната страна, личащ си безгрешно по дрехите и екипировката на спасителните екипи.
Duh...
Няма коментари:
Публикуване на коментар