Философия на BG-стила

"Ко са прайш кат чи си някоя "яката рабута", ма, кифлооо!", провиква се той и я перва закачливо по темето. "Ай стиа ся, дье, се ма заяждаш, когат сми пред хората, начи, на София кат дойдим и ма почваш, бе, Златине, беее!" - отговаря тя, докато дългите й ноктопластики в сигнално розово преподреждат разбутаните на тила й вафлени кичури.
Приятелите им - още две "той и тя" двойки реагират на закачката с одобрително и шумно хилене, от което диагоналните чантички на мъжете леко подскокват върху облите им кореми, а камъчетата Сваровски върху тесните тениски с Мики Маус на момичетата заблестяват неудържимо.
Златин, аверчетата му и прилежащите им "кифли" са се разперили в цветна редица, която плавно и със самочувствие превзема всяка плочка от обновената Витошка. Ходят толкова бавно, че провлачването на мъжките им чехли да влиза в синхрон с почукването на петнайсетсантиметровите токове на мацките. Така, в края на краищата, маршируването на целия им фланг из софийската Шан-з-елизе да се случва в ритъма на чалгата.

Мъжка тениска или потник
Обичам думата "потник"... Навява ми асоциации на чисто, свежо и бяло. Но това са само асоциации. В реалността дрехата тип тениска е особено важна за средностатистическия българин от вида на Златин.
Много е важно фланелката да е с два номера по-малка. Идеята е плътно да прилепва като презерватив върху анаболното тяло на мъжа, като ръбът на ръкавите се впива в бицепсите, а краят й леко щръква нагоре под напора на корема. Той пък е добре да не е толкова фаянсов, колкото в рекламите на фитнес центовете, защото "под голям камък голяма риба стои".
При потника правилата са малко по-различни - там идеята е рамената рязко да се открояват - все пак са с размер на детски главички. Предпочитаният цвят за тениската е черен, като за официално се използва дюс. В ежедневния стил е добре върху фланелката да има някакъв елемент - може да е снимка на кечист, бодибилдър, жена с разпусната коса и леко отворенки устни или закачлив надпис като Two beer or not two beer, като обаче на мястото на думата beer има рисунка на преливаща халба.

Три четвъртите панталони
Мъжете, с които обичайно и нарочно се срещате, сигурно също имат подобни панталони. Разликата е обаче, че ги носят в свободното си време, когато са във ваканция, отиват на спорт, на излет или да ритат мач с приятели. Мъжът, тип "Златин" обаче си ги носи винаги.
Те могат да са тип комбат - с много джобове, ципове и скрити джаджи по тях. Може и да са просто меко спортно долнище от анцуг, срязано с ножица по срещата на прасеца. Тези панталони имат задачата да са в баланс с тясната тениска, затова трябва да са широки. Закопчават се или се връзват точно под корема, което дава възможност и в задната част да се свлекат така, че да се вижда ластика на мъжкото бельо (било то слипове, боксерки или прашки).

Диагоналката
Тя е малка, а може да побере цялата същност на един мъж. При това не само, защото там влизат двата джиесема, цигарите, запалката, презерватива и пачката с кинтите. Диагоналката е отличителен знак. Нещо като орден за храброст, звание "сър" или масонски медал.
Дългата й дръжка, преметната през корема и гърдите на мъжете, ни връща още в древността, когато пещерният човек, преметнал по същия начин своя лък, е излизал на лов, за да осигури прехрана на семейството си.

Чехли / джапанки / сандали
Западноевропейският етикет смята, че мъжкият крак не притежава красота, която може да се споделя. Затова и според него няма начин един мъж да си показва петите и пръстите на краката, освен ако не е на плаж. Дори в този случай превзетите пазители на добрия вкус предпочитат да го обуят в затворени обувки, моля ви се...
Свободолюбивият българин няма как да понесе подобен терор над десетте си пръста на краката и двете си отрудени пети. Това е основната причина джапанката, чехлата или сандалът да са неизменна част от неговото лятно облекло. Джапанките и чехлите обаче не могат да се носят просто ей така. Това трябва да става с оттренирано леко привлачване на задната част, така че да се създаде ненатрапчив, но все пак характерен шум при ходене.
Чехлата е по-елегантният вариант на джапанката - тя може да е кожена, маркова или дори дизайнерска, докато в най-високото си стъпало джапанката може да се яви като "Крокс" - сабо.
Сандалът е нещо междинно, което може да бъде носено по два начина - с чорап или на босо. Когато е с чорап, събитието на което се появява мъжът, е малко по-класно - сватба, погребение, юбилей, кръщене и т.н. Щом е на босо, сандалът следва да се носи в по-ежедневни ситуации - на работа, в квартала, по административни задачи, на риболов. За да изглежда автентично, кракът обут в сандал, трябва да е максимално естествен. Затова неподрязаните нокти, загрубелите пети, космите в основата на пръстите или деликатните мазолчета са задължителни.

Женските ансамбълчета
Това са онези комплекти от горнище и долнище, които момичетата с вафлените прически обикновено носят. Важното при тях е, че двете части винаги някак си кореспондират. Особено модерно това лято е ансамбълчето от потник и къси или три четвърти панталонки, на които от задната страна е разположен Мики Маус, гледан от към гърба. В този смисъл гърбът на Мики става гръб на момичето, което носи потника или тениската, а задната част на панталонките представят анимационното задниче на световноизвестната мишка. Така, когато е облякан, комплектът придава на всяка дама една детска наивност, една игровитост, която стои сякаш в противовес с нейната женствена същност. Този дуализъм обаче носи едно важно и особено дълбоко послание - "Аз може да съм кифла, но пазя детето в себе си!". Заедно с това въпросното ансамбълче директно прави връзка с историята на световната анимация, като отдава своята почит на великия автор на Мики Маус Уолт Дисни.

Животинските принтове
Не ги разбирам хората, които казват, че леопардовата рокля е грозна. Момичетата от типа "кифла на Златин" знаят, че нищо не може да възбуди повече фантазията на "пичовити" от едно добре впито в краката панталонче с десен от джунглата или пък тясна къса рокля с шарка на зебра.

Наръчник за междуградски пътувания

За да тръгнеш на път из България, е добре внимателно да обмислиш с какъв транспорт да пътуваш - влак, кола, на стоп... В никакъв, ама в никакъв случай не избирай като вариант автобус! Освен, ако не си дарен с безгранично търпение.

С влаковете всичко е ясно - вътре мирише зле, хората са наблъскани и има правостоящи в случаи на по-натоварени дни за пътуване, местата се дублират, влакът закъснява, а в най-критичните варианти - дерейлира (поради откраднати релси) или се пали (по вина на някой тарикат, решил да изпуши една в кенефа).
При автобусите обаче се очаква поне часовете на тръгване и пристигане да са ясни предварително, а няколкото лева отгоре в цената да са тези час-два път, които си пестиш като време. И все пак е добре да имате предвид няколко неща.

Пътуването „тетрис"
Ако изглежда така, сякаш дублирането на места е запазена марка само на БДЖ, съжалявам, но това е абсолютна грешка. Ама наистина съжалявам. Особено когато двама души сме получили възможността едно от местата на билетите ни да прилича на перон 9 3/4 от „Хари Потър" - уж го има, ама го виждат само представителите на фирмата превозвач и то не тези, които са в автобуса.
Резултатът е пътуване тип тетрис - непрекъснато някой стои прав и се чуди къде му е мястото. Шофьорът казва: „Аз карам, ти къде ша сядаш, не е моя работа". Стюардесата (ако има такава) любезно подвиква: „Ма аз как'о да напра'я?! Сядайте, където намерите, автобусът тръгва". И така, докато не се качи онзи, чието място сте „намерили". После отново разместване. И така до крайната точка на пътуването.
Проблемите се множат и усложняват пропорционално на броя километри, или както казва Мечо Пух - колкото повече, толкова повече.

Звънни на шефа
Ако тръгнеш да питаш на гише „Информация" на автогарата защо автобусът го няма, се оказва, че там знаят само за часовете на тръгване, но не и за причините при закъснения. Друг вариант е отговорът: „Ми той така си позакъснява по принцип. Изчакайте, де!". А ако все пак на автогарата има гише на съответната фирма, на което да попиташ човешки защо, когато автобусът е навреме, а ти - не, плащаш за нов билет, а когато ти си навреме, а автобусът - не, не ти дават даже обяснение, камо ли едно кафе за извинение, че висиш и чакаш.
Коментарът се върти около това, че видиш ли, те само продавали билети. Или, че има техническа повреда, заради която ще се забави (отново по-горната ситуация). Или, че тъкмо са се чули с шофьора и има задръстване (което не е забавило другите автобуси, влизащи в града по същия маршрут). Или най-простото: „Ама вижте каква опашка стана! Айде звънете на шефа/централния офис, к'во ме занимавате тука!".

Балканският тип
По-забавно става, когато след например закъснение с час и половина, автобусът се появи и от него слезе Шофьорът - типичен балкански субект с къдраво окосмение по гърдите, което да докаже, че с него шега не бива. Сега си представете и чуждестранен турист, който е чакал автобус в Бургас, за да стигне до София два часа преди полета си и се опитва да разбере именно от Шофьора какъв е проблемът, заради който ще изпусне полета си. „Недей да ми приказваш, че ша останеш тука! Ша останеш на автогарата ти казвам, бе! Боса е в София, него питай! Не съм аз боса, бе!", е отговорът, който най-вероятно ще последва (опитно доказано).
А пътуването в посока Северозападна България е напълно отделна тема. Автобусните фирми за тази дестинация не са свикнали да бързат и съответно на всеки по-голям град се прави почивка от половин час. Тъй че разликата с влака не е във времето за стигане, а в честотата, на която тръгва транспортът в посоката.

И през цялото време не говорим дори за варианта в автобуса да има климатик, който освен това да работи, докато на телевизора тече поредното пиратско копие на филм от 90-те.
Всъщност основната разлика между автобусните превози и БДЖ е, че в във влака има тоалетна. Миризлива, ама тоалетна. В автобуса - чакаш. На теория има кабинка, но тя е за престиж, а не за ползване.

Като цяло принципни различия между превозвачите няма. Има обаче вариант пътуването да мине като по вода. Но по последни впечатления, той върви в съотношение 1 към 10.

Най-смешното от Туитър 150

@MeglenaAzur: В портфейлите си хората носят снимки,за да им напомнят заради кого той е все празен.

 @ForestSilva: Трудно е да кажеш "обичам те", още по-трудно е да кажеш "прости ми", а най-трудно е да кажеш "тиндирбалаландагеротрънц"... 

@varnasummer: Суперсилата ми е да превръщам мешаната салата в шопска.

@VGmee: Обява: "Петима студенти търсят стая под наем в Студентски град. Може и със съквартиранти." 

@_ilf_: Кога родните производители на сирене и майонеза, ще разработят опаковка която ще се отваря без нужда от крик, щанга, чук, нож и 3 псувни?!

@nikcname: българските футболни отбори са най-силни, когато в тях не играят българи! 

@shhuus: Утре в пресата в Румъния: "Голяма трагедия!" Утре в пресата в Македония: "Прадядото на Моци е македонец!"

 @SvetlyoBg: Шоколадът е единственото нещо, което е в състояние да задоволи една жена винаги, дори когато е мек! 

@varnasummer: Божинката видял, че на гърба на един от играчите на Сити пишело ZA BALETA и в следващия си мач излязал с фланелка ZA ORKESTARA.

@4nepa: - Проблемът днес е, че глупавите са уверени, докато умните постоянно се колебаят
- Сигурен ли си?
- 100 процента. 

@_do4o: Моци вратарчето - Д. Пенев 

@fenzamaen: - Защо на слона ушите са големи?
- За да лети супер бързо.
- Ти виждал ли си слон да лети?
- Не.
- Това е защото лети супер бързо.

@4nepa: - Ти каза, че имаш яхта и ще обикаляме с нея Средиземноморието.
- Мълчи и греби.

@svesten: "Осъзнаваш, че нямаш приятели, когато целият ти фийд във фб се залива с вода и никой не те номинира"

@SunPointX: "Доброутроооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо"
Алекси Сокачев

@iapostolov: Манчестър Юнайтед успяха да избегнат всички отбори при жребия за Шампионска Лига вчера.

@iradev Разногласие сред феновете на Славия дали да подкрепят Реал с/у Лудогорец: 3-ма са "за", 3-ма - "против",а другите двама се колебаят

@at_m  Моци показа как се мята, как ги хваща...

Защо червеното спира, а зеленото пуска?

Учени сме от малки, че на червено спираш, на зелено - преминаваш. Откъде идват тези цветове - червено, жълто, зелено - цветовете на светофара. Дължим ги на британския цветови код. Първият светофар е от 1868 година пред парламента в Лондон. Но това нововъведение всъщност съответствало на отдавна въведените в железниците лампи. Още през 50-те години на XІX век влаковете ползвали такава нощна сигнализация. През деня за безопасното разминаване на влаковете се грижили специални служители, най-вече полицаи. Те използвали флагова сигнализация, която и до днес се използва. И ако се возите по-честичко на БДЖ ще забележите ,че пак се дават сигнали с червена или зелена палка. Или пък знаменца. Но през нощта не можеш да ги видиш тези хора с какво махат, затова те държали лампи. Червена светилна - стоп, зелена - тръгни.

С течение на времето човешкият фактор бил заменен от специални светофари, за да не държи някакъв чичка лампите. Но това все още не е отговор на въпроса, защо червеното спира, а зеленото пуска. Първо, нека изясним, че червеното и зеленото най-добре се виждат в тъмнината. Забравете синьото, не става. А бяла светилна или жълта? Може да е всичко, може да е обикновена лампа, фенерче, случайно преминаващ човек. Така че червено и зелено били естествения и избор. Червеното има дълга история в цветовото означаване. Това, заедно с бялото и черното е най-старият синтезиран цвят.

Някъде във времето отпреди 170 000 години нашите прародители намерили червеното. Рисували си те по стените на пещерите с него и това било за тях много важен цвят, защото кръвта имала такъв. С развитието на човешката цивилизация червеното станало цветът, който изисква внимание. Например червеният плащ бил царска инсигния. Византийският император имал червено знаме. Това бил цветът на Христовата кръв, цветът на мъчениците. Римските папи носели червени плащове. Изобщо червеното означавало внимание, не опасност. Видиш ли червено спираш, отдаваш чест, отдаваш уважение. Казвали сме и друг път, че дори пиратите, когато се канели да нападат, вдигали не черен флаг, а червен - joli rouge (весело червено) казвали френските корабоплаватели и оттам Джоли Роджър. Но това е друга история
В цветовия код червеното означавало, че нещо не е като останалите цветове, обърнете му внимание. Така че червеният цвят бил естествен в сигнализационната система. Но защо обратното на червения да е зелен? Най-лесно се различава спрямо червения нощем. Всъщност бялото означава: Премини, свободно е, сигурно е. Например плажовата сигнализация за спокойно, безопасно море използва бяло, не зелено. Но през нощта, бялото не е подходящо. Трябва ярък и нехарактерен цвят. Оттам зеленото. Сега светва червено, ние спираме.

Плажният дневник на един батка

Ся, по принцип е гейско да си правиш дневник, но умните неща, дето ми идват наум, откак почнах да релефя с анаболи, заслужват да векуват. Постчетата във фейс-а са друго, те свалят женско. Но аз имам по-големи амбиции - дневникът е дълбока, сериозна работа.

Химията ми намести гънките и съм звяр. Друго си е с препарати, братле - мисълта ми е бърза като "Бугати" и остра като мачетето на оня гамен Дацата от Несебър. Както викаше и Пеко Пекторалиса - "Без зоб си микроб!". И тъй, това лято съм Вин Дизел и Джейсън Стейтъм в едно! Няма седмица, направо ден няма, абе час няма, без попадения и схеми.

Понеделник
Ставам по пладне и вижам някакво кифле се мотае из апартамента. Броди из кухнята, пуши цигарки, търси сладолед. Явно съм забърсал мацето снощи, но спомените, както и 114 кинта, нещо ми се губят.
В клуба имаше ретро чалга парти и с маниаците издивяхме на Радо Шишарката. Ей, голям класик е Радо! Не ги правят тея парчета вече като едно време... Почна се с "Бели птици" и се направихме на мармалад с бели магистрали. Може и да не помня, но сигурно съм й влязъл на тая като Хю Хефнър. Два коктейла, три лафа и хайде в капана!
Ама сега нещо не ме кефи. Я, марш веднага, й викам. Оная ми се отваря, че съм бил скапан батка и съм я изментил, че живея в мезонет на „слънчака"...

Оправям се, праскам инжекцията с тестостерон, ям 15 кюфтета от телешко с ориз и след два часа отивам към залата. Днес е понеделник или както е известен повече - "Международен ден за гърди и бицепс". Унищожавам се със суперсерии и накрая правя единичка на 190 килограма на лежанката да им покажа на онея плъхове как се тренира. Никой не гъква. Абе, мишкиииии...
Напомпан като гума на тир, отивам на плажа. Там ме чакат вече батките - Каймето, Гофретата, Жилавия и Стефан Михайлов. Гледам някакви птичета са накацали около тях, ама не ми се занимава, иначе са мои. Фейс, мейс, ала-бала, всичко е ясно... Другите нямат шанс.
С Каймето редиме далавера. Ще шиткаме малко зелена плява на туристи. По морето е пълно с чуждоземни аматьорчета, които си мислят че ситнежа от нивата на дядо Добри е холандски чук, гледан в парник. И голям грамаж искат на всичкото отгоре. Един се бръква с 50 точки. Май почвам да попълвам загубите от снощи.

Вторник
Правя шейк с шест лъжици протен, половин литър мляко и един банан. Директно в залата за гръб и рамо. Гледам го Захари Зоба прави крака. Много е свалил маниакът, май са свършили парите за препарати. С ръка 42 сантиметра ще ми се прави на тарикат!
„Захо - викам му аз - докато не те видя с 46 релеф, няма да ми говориш!"

Готината барманка Ани ми пше смс-и. Усмихнати личица, глупости, едно-друго... Ани, Аниии...
Отивам при Жоро Иглата от тату студиото, за да довършваме орела на лявото рамо, тамън съм го напомпал. С тоя татус само колко кифлета ще ударя, не е истина. А за другите рисунки да не говорим - модните надписи по предмишницата, черепа върху прасеца, голото маце от вътрешната страна на дясното бедро, оная нинджа на големия гръб... Има, има. Викам му на Иглата, че ще му платя като довърши орела.
Минавам набързо през плажния бар да купя един къс грамаж бело от Дацата от Несебър за петък. Ще играеме стабилно тогава и си трябва материал.

Сряда
Денят ми започва с хаус, инжекция и три големи омлета със зеленчуци. Гледам малко "Бързи и яростни 7" и се надъхвам зверски. Уговорил съм се с Диньо да му карам Х5-ицата до края на седмицата и ставам бял човек, батко. До две-три години и аз трябва да взема такъв звяр. Новият модел, разбира се.
Отивам до Диньо за колата - ебаси имението има тоя маниак. Колони, басейн, градини, статуи некви, само гаража му е колкото клуба на плажа... Класа, батко, класа и стил. Вътре - огромна картина на Диньо, докаран като оня Пачино от „Белязания". Е, малко е стар филма, ама то и Диньо вече е на години. Когато беше по холдингите и правеше банкноти като подивял, аз още забивах съученичките.
Сядам в джипа и директно на плажа. Батките се кефят, женското полудява. Спокойно, спокойно, момичета, ще има за всички. Паркирам до пясъка и пускам хаусче да звучи, да става парти. Отивам при Ани и директно й викам - "Бейби, искаш ли довечера на барбекю и танци в нас. Само, че няма да има барбекю и танци". Тоя лаф винаги минава. И аз не знам защо. От години го ползвам.
Тоя път обаче Ани се дърпа. Гофретата я бил поканил на суши. „Слушай, ся - разправям на гълъбчето - оня ходещ гаф Гофретата, може да ми е приятел, но за нищо не става. Дори пресата още не изкарал, а е средата на август". Ани обаче вика, че е обещала, ако искам с нея да се видим утре. Никакви грижи, ще намеря време.

Четвъртък
Гофретата ми се обади да се похвали, че след сушито е имало и муши. Смотаняк, що не вземе да направи малко релеф. Преса няма, а със секс ми се хвали. За петък сме планирали голяма размазвация, та трябва да си пазя кинтажеца. Ще влезем в заглавията, ей!
Инжекция, шейк, супресерии бицепс с трицепс, плаж и епилация. Готов съм. Имам среща с Ани. Ще ми пусне, още като ми види новата ризка. Отсипвам си от грамажа и потеглям.

Петък
Ани лежи до мен и ме гледа накриво. Нищо не било станало снощи, изложил съм се бил. „Бегай оттука, бе парцал! Как да го вдигна с теб, я се виж!" Кифлата хвърчи през вратата. Нарочно не спах с нея, за да й е кофти.
С Гофретата ще ми ляга, дето още не е изкарал пресата в средата на август. Не ми било станало... Комбинацията от кокаин, тестостерон, мастерон, анавар и оня метан дето ми беше останал от миналия цикъл е виновна. Това ми прецака либидото, обаче нямам грижи: довечера всичко ще е на шест като се бръкна за малко виагра.
Плажното парти с оня скъпарски диджей от незнамсикъдеси ще бъде дране. А после нахлуваме и в чалгата като Джейсън Стейтъм в оня филм, как му беше името. Няма значение. Вечерта ще се запомни.

Неделя
Баткооооо! Какво си причинихме. Мармалад. Песто. Шибано гуакамоле. Размазахме се. Два дена ми се губят. Какво стана, защо избухнахме толкова лошо, бе. Нищо не помня. А трябва крака да правя днес, най-трудната мускулна група.
Мъгла ми е. Някакви туристи повръщаха на плажа по едно време и с Каймето ги наритахме. После май джобихме едни студенти. Бихме се нещо. Лицето ми е подуто, усещам дюните по скапания си фейс.
Няма ми го портфейла, а вътре имаше 420 лева. Двеста кинта бяха за Диньо. Въййй, Диньо, джипа, къде е джипа на тоя маниак?!? Няма го, мамицата му...
И какво, какво по дяволите прави тоя заспал гол мъж в банята?

Най-богатите в The expendables 3

1. Мел Гибсън

Гибсън не може да се похвали с много лек живот, след като беше заловен зад волана с много висока алкохолна проба. Актьорът се развежда многократно и прахосва стабилната сума от 600 милиона долара. Приходите идват от филми като "The Passion of the Christ" и "We Were Soldiers". Не искаме да говорим за разводи, защото те са твърде скъпи. Гибсън е получил шанса да режисира филма, но актьорът предпочел да се въздържи.

2. Силвестър Сталоун

Няма човек, който да не е гледал поне един от неговите филми. Кариерата на италианския жребец е повече от бляскава и успява да генерира печалби от 400 милиона долара.

3. Харисън Форд

Форд е новото и много ценно попълнение за франчайза. Неговата роля трябвало да бъде изпълнена от Брус Уилис, но Сталоун не успява да сключи сделка с Уилис и търси алтернатива. Уилис отказва сумата от 3 милиона долара (по 750 000 долара на ден за четири дни) и иска по 1 милион за ден. Сталоун се свързва с Форд и измисля нов герой. Подозираме, че г-н Форд няма да обеднее с 1 милион по-малко, след като се радва на 210 милиона.

4. Джет Ли

 Впечатляващото присъствие в първата част, няколко кратки роли във втората и завръщане в третата, са само добри новини за екшън героя. Джет Ли няма проблеми с парите и в момента се радва на състояние от 55 милиона долара. Забавната част е, че той ще получи сериозен хонорар за своето 5-минутно присъствие.

5. Антонио Бандерас

Холивудската звезда няма проблеми с финансовото състояние и винаги изглежда весел, особено в родните кръчми. Бандерас продължава да трупа пари и до момента разполага с 45 милиона долара. Неговият герой трябва да носи името "Матадор" (на испански означава "убиец"), но след няколко предложения, той се прекръства на "Галго" или "хрътка". В ранната си кариера беше един от враговете на Сталоун.

6. Джейсън Стейтъм

Въпреки препокриващите се филми, той може да се похвали като търсен актьор и скромната сума от 30 милиона долара. Любопитен факт е, че участието на Стейтъм в "Смъртоносна надпревара" от 2008-ма година е римейк на същия филм от 1975-та година. Един от главните герои в оригиналната версия е именно Силвестър Сталоун. Надяваме се, че няма да има римейк на Рамбо!

7. Долф Лундгренд

Любимият универсален войник разполага с колие от уши, пушка и 15 милиона долара. През последните години предпочита да редуцира филмовите си участия. Предложението на Сталоун е изкушаващо, след като предишният им филм успява да натрупа печалба от 100 милиона долара. Кой не е гледал четвъртата част на "Роки"?

8. Уесли Снайпс

Въпреки финансовите трудности за екшън героите на 90-те, Уесли Снайпс се е постарал да запази малко пари за черни дни. Бившият убиец на вампири се е срещал многократно с данъчните и на финала остава със скромните 10 милиона в банковата си сметка. Негови приятели казват, че при други обстоятелства щеше да се въздържи от участие.

My art

Happy birthday to me :) и кратък поглед към моите скици и рисунки... разбира се, the best of the best.

All right reserved.

Panorama by Lumia 720

Кинг и Максуел: Кинг и Максуел, #6

Шон взе завоя твърде бързо и колата малко се подхлъзна по мокрия път.
-Забави малко! - предупреди го Мишел.
-Думи, които никога не съм смятал, че ще чуя - подхвърли с усмивка той.
-Аз карам бързо, защото знам как!
-Имам някой наранявания, които говорят обратното, Мишел.

********************************************

 Шон се загледа в колата й. Беше пълна с боклук, по-голямата част от която със сигурност е била натъпкана от доста време.
Мишел го видя и каза:
-Не влизай... Ще почистя някой ден.
-Сигурно когато вече няма да можеш да достигнеш волана.

*********************************************

Не след дълго той пристигна от тренировката си по плуване. Беше облякъл училищната униформа.
-Кафе ли ще пиеш? - попита го Мишел докато вървяха към кафенето.
-Не. Само вода - каза Тайлър.
-Нямаше ли достатъчно в басейна? - пошегува се Шон.

***********************************************

Иконите на десктопа му бяха подредени. Всичко на неговото бюро си имаше място. Тогава той погледна към бюрото на Мишел и се намръщи. Сякаш някой беше изсипал отгоре му кога за боклук и я бе разпръснал.
-Наистина не знам как намира нещо... - промърмори на себе си Шон.
-Още една ОКР фантазия по моето бюро ли имаш? - обади се зад него Мишел.

*************************************************

Шон отвори пасажерската врата на Ленд Круизъра и купчина боклуци паднаха на тротоара.
Той скочи когато полупразна кутия от сок се разля върху краката му.
-Просто го хвърли на задната седалка - предложи Мишел.
-А какво ще кажеш да го хвърля в кофата за боклук!?
-Но не всичко тук е боклук.
-Изглежда като боклук и мирише на боклук. Значи е.
-На задната седалка, Шон. Благодаря.
Шон се втренчи за миг в купчината боклуци, след което я хвърли на задната седалка.
-По-добре ли си? - попита тя.
-Не. Не съвсем - каза той през зъби. - Имам портокалов сок в чорапите си.
-Значи поне няма да ти е студено.

***************************************************
- Ще отида да я видя. Може би ще е в състояние да каже нещо - кимна Шон.
- И аз мога да дойда.
- Не, ти остани с Тайлър.
- А защо не идем всички? - предложи Тайлър.
- Не. Не знам дали Хеси ще ми отдели и 5 минути.По телефона не звучеше с охота.  А ако идем всички ще я объркаме допълнително.
-Добре. Има смисъл. Аз ще го играя бодигард, а ти детектив.

*****************************************************

-Наистина, наистина, добра работа, Мишел! - каза сериозно той.
-Наистина, наистина ти благодаря! - каза с шега тя докато не видя, че Шон не смени сериозното си изражение.

***************************************************

-Защо по-дяволите реши да изпратиш цяла армия от горили, за да ни домъкнат тук? - каза Мишел - Нямаш ли мобилен телефон?
-Да не би да ми казваш как да си върша работата? - погледна я Литълфийд.
-Всъщност, да.

***************************************************

Мишел скочи вътре, а Шон натисна педала на газта на колата й. След което я погледна.
-Кървиш.
-Благодаря, че ми каза - Мишел се наведе и извади кърпа от джунглата от боклуци на задната й седалка.
-Не мисля, че е чиста - каза Шон.
-Не мисля, че ми пука.

Най-смешното от Туитър 149

@desyslava_ : Семеен скандал.
Тя: -Осемдесет човека са лайкнали каквото казвам, той ще ми спори

@buhtum: Ароматизатор за кола "Печени чушки"


@dilyan_kn: "Подозирам, че алкохола съдържа женски хормони. След няколко чашки нито можеш да шофираш, нито можеш да спреш да дрънкаш глупости."

@roccobar0c0: - Мамо, в детската градина има едно момиче....много я харесвам! Оня ден исках да я целуна, но тя беше далеч от мен и затова я наплюх!

@Rokcafella: Аз се правя, че работя - те се правят, че ме проверяват.
Еб*м ти комунизЪма!

@niamatakav: не ми става от жени в униформа. ...на макдонълдс

@batemisho: - Какво си завършила?
- Танцовата академия.
- Ааа, значи затова така добре танцуваш по нервите.

@_gradinko: в Африка сигурно яко се кефят на всичките клипчета как изливаме на земята кристално бистра непостижимо студена вода в името на доброто 

@stoynoff: Божинов се заля с кофа студена вода. След това добави препарат и продължи да чисти съблекалните на Уест Хям.

@dilyan_kn: В Перник освен син език има и синьо око... 

@lubomirvenkov: Кой плаче най- много на еврейско погребение? Този, на който е имало да дава най- много пари мъртвия

@Klodia_Sparrow: Цигарите вредят на здравето компромисите обаче направо му ебават майката.

 @bytosho: 90% от Холандия е била буквално блато, но не им е попречило да са това което са. 90% от БГ е била разкошна земя, но не ни е попречило ...

@RadoslavRadev: В България има две големи езикови групи - едните казват дришльо, другите дрисльо... 

@vespertwine: на 'искаш ли да ти измия прозорците?' и 'имаш ли дребни?' свикнах отдавна, ама 'како, тая кола ще я пиеш ли?' ме остави без думи 

@SvetlyoBg: Ало, секс по телефона ли е?
- (шепнешком) Да...
- Ама защо ми шепнете?
- В час съм... 

@gerchewa: "Много девойки се оплакват,че не намират своя принц…Момичета, дискотеката не е замък!" 

@JBlacksapphire: Монахините са единствените жени, които знаят какво ще облекат утре. 

@fenzamaen: Лаф на плажа:
- Не ги (водораслите) бутай бе, китайците ги ядат!

 @panayotof: I call you - Аз, Колю

@VikiMincheva: Онзи момент, в който с колегите се състезаваме кой има по-малко стотинки в джоба.. #ПредЗаплата 

@thundererRS: Не си истински българин, ако в хладилника нямаш шише от марково уиски, пълно с домашна ракия. 

@Firobg: Ако някой ме търси, в заблуда съм... 

@gminchev: Навремето "Ice bucket challenge" правехме с един приятел на абсолютно случайни хора с найлонова торбичка пълна с вода, пусната от 4-я етаж.

@peio: Вкарах маркуча от климатика в саксия. Чувствам се инженерен гений. От Дискавъри да идват веднага.

@kislorot: Валери Божинов #служебенминистър на пропуснатите положения

@therealgenadi: изсипах си студена кофа вода върху главата с цел борба срещу коварната болест махмурлук

@Benita727: "-Имаме ли храна която не е била брутално заклана?
-Имаме, говеждото е умряло от самота." #семействосимпсън

Revenge Season 4

Браян Халисей се присъединява към екипа на "Отмъщение" за предстоящия 4-ти сезон в ролята на Бен, нов приятел на Джак и местно ченге. Той е привлечен от света на Джак и по-специално от хората в него. 

Браян е участвал в два сезона The Client List, където се запознава с сегашната си жена Дженифър Лав Хюит. Преди това актьорът е участвал и в Ringer, както и в Privileged.
Ще видим Бен още в първи епизод на 4-ти сезон, който излиза на 29 сепрември.

Плажният дневник на една кифла

Скъпо дневниче,
Имам една лоша и една странна новина. Чудя се с коя да почна? Може би най-добре с лошата, за да отмине. Така казваше баба и хвърляше акото на кокошките настрани, но тъй като тук, по морето, кокошки няма, само ще си го кажа.
И така. Обречена съм. Да, това е лошата новина!
Наистина съм обречена. Защо? Не мога да намеря правилния мъж, а бях сигурна, усещах, че точно тук, на Sany Bitch, ще го срещна.

Но, ето ти на. Вече кой ли ден съм тук, а НЕГО го няма.
Дълго мислих на какво се дължи това. Очевидно не е от мястото, тук е толкова хубаво и луксозно. А не може щом е луксозно да идват тъпи хора, нали!?
Точно така си мислех и аз. Затова, след дълги безсънни нощи, слушане на най-тъжните песни на Азис, допитване до астролог (писах му по имейл, той веднага ми отговори: "Почивка. Няма ме. Очаквайте скоро", което си беше знак и аз все още очаквам, ама на... ) и десет пъти прочитане на "Алхимикът" на Паулу Куелю, защото баба винаги ми казваше, че имам ли проблем трябва да отворя най-мъдрата книга, на която и да е страница и тя ще ми даде отговора... Та след всички тези ритуали стигнах до най-важното.

Аз съм прекалено висока топка и затова само смотаняци ме свалят!
Това е истината, макар да е лошо да се хваля, но фактите говорят сами за себе си!
Давам пример веднага. Оня ден съм си сложила най-красивата мрежеста туника, онази със златното, а отдолу съм по котетата. Лежа в най-красивата си поза на плажа - главата леко настрани, косата небрежно разстлана около мен, краката свити, дупето нагоре, пръстите изпънати (това последното го добавих тогава, защото си бях направила педикюр с камъчета).
Та, стоя си аз така, небрежно красива, и идва някакъв. Вика ми: "Ко праиш тука, ма, мацко?" и аз не мога да разбера на какъв език ми говори - български ли, руски ли, английски ли!?
А аз говоря английски почти перфектно, затова веднага улавям, че не е това, и че на тоя не му е чиста работата. Правя се, че не го чувам.
Ама той продължава "Ко?", "Нийе", "Ай", "Нидей" и накрая доста грубо ми вика: "Стай, ма!"

Поглеждам го лошо. Изглежда доста съмнителен.

С оранжево елече, къси панталонки и май няма един зъб. Изведнъж се сещам - сигурно е сериен убиец. Като онези дето ги гледахме с Цуцито, дето хващат само красиви жени, държат ги с дни и накрая ги захвърлят някъде. Боже, колко бяха грозни накрая! Направо ми се доплаква. Не искам да съм грозна и захвърлена, толкова пари потроших!
Почти се разплаквам, а той ме гледа странно и аз използвам момента да избягам. Ама го проточвам, защото докато стана (позата е красива за лежане, но неудобна за ставане), да си обуя токчетата, да оправя котетата, туниката (няма да тичам грозна, я)...!

Разроших леко косата, за да мога, докато бягам, тя да се вее като на филм.

Грабвам чантата, струва сумати пари и е със златни кантове, няма да му я оставя пък! И колко мога по-бързо, с токчетата в пясъка газя, започвам да бягам. Спирам, защото започвам да се чудя "А сега накъде!?". Но после си казвам: "Няма значение, кифло, важното е да си спасиш живота все пак!"
Отдалечавам се и се обръщам да видя дали тоя психопат не ме гони, а той си взима някакви чували, до които се бях подпряла и ги товари в някаква количка.
Сега се сещам, че миришеха. Сигурно са били негови. Сещам се, че вътре може да е имало трупове и се ужасявам. Веднага решавам да си сменя екстеншъните. Мисля, че се бяха опряли на тях.

И това дори не е странната новина, а само лошата.

Ето на какви мъже попадам. Харесах си един, но той отиде при една мацка с по-голям силикон от моя.
Казвах аз на Цуцито, че трябва да си направя чашка "Е", ама тя не, та не. И сега с това "D" никой не ме иска. Еми, така е, като не мисля на време ще си стоя без мъж, и то заради едни малки цици! Записвам си да се обадя на д-р Енчев.
Имаше един, който ме заговори оня ден. Вика ми: "Мноу си готена!" Малко млад ми се стори, ама какво пък, викам си, няма лошо.
И докато си водим готин разговор за последния хит на Криско, към нас се приближава някаква жена и вика:

"Николайчо, тръгвай и остави леличката намира!"
Докато се огледам да видя на кой вика тая и защо гледа към мен, и тоя моят изчезна. Прав му път. И без това изглеждаше прекалено младолик за мен. А аз съм си правила два лифтинга. Смятай. И така си минават дните... Без свестни мъже. А аз съм обещала на дядо да играе хоро на сватбата ми. Вече кой ли ден, а НЕГО още го няма.

Сега към странната новина. 
Имам прокълнати ботуши! Мислех да ходя на Ходжа да развали проклятието, но се оказа, че наблизо няма такъв. Записала съм си да отида веднага щом се прибера в София. Но първо при д-р Енчев, че циците са ми по-важни. Ботушите засега съм ги скрила.
Значи купувам си тия супер яки ботушки, плетени, в циклама и жълто, летни, бе, най-яките. Ама тая дето ми ги продаде не беше много читава. Трябваше да се усетя. Гледаше ме лошо и явно ми завиждаше, защото ми се смееше нещо зад гърба.
Както и да е. Аз се влюбвам в тия ботушки и ги купувам веднага. С тях съм като в клип, режисиран от Люси. Но още на първото носене се случва нещо странно. Сякаш съм невидима. Първо, трима мъже, доста готини и очевидно заможни (носеха тениски с камъни "Сваровски" на "Долче и Габана"), въобще не ме забелязаха.
Когато се опитах да се отъркам в тях единият каза:
"Ко са буташ, ма!?",
ама очевидно не говореше на мен. Е, аз все пак се поотдръпнах, просто не съм конфликтна личност.
На другия ден една сервитьорка се правеше, че ме няма.(Или заради ботушите може да ме е нямало наистина... Мистерия.)
Накрая, когато отидох при нея, за да я попитам защо не ме обслужва, тя ми вика: "Тъз маса не е в моя район!" Хммм... веднага се усъмних.
Баба казваше, че злото винаги намира логично обяснение на всичко. Накрая, когато се прибирах, едно куче се качи на крака ми и започна да се търка в ботушите. Тогава вече бях сигурна, проблемът е в тях. Толкова е просто. Прокълнати са.

Сега съм ги прибрала в най-сигурната си кутия и съм сложила Библията за деца отгоре да ги пази.

Иначе, морето е супер. Чувствам се като в ония реклами на Албена, но без музиката за фон. Понякога, като се разхождам по плажа, си я пускам от телефона тихичко.
Продължавам да търся него. Усещам, че е тук. Но за това следващия път. Сега си обувам палавите дънки и отивам да си сменя екстеншъните.
ХО-ХО,
Кифличка

Кинг и Максуел: Шестият, #5

Дрехите, тоалетните принадлежности и останалите всекидневни вещи бяха в ръчния им багаж, но въпреки това трябваше да се отбият на въртележката, за да приберат едно 40-сантиметрово куфарче, снабдено със солидни ключалки. То беше собственост на Мишел, която сръчно го издърпа и го напъха в сака си.
-Ти си световен шампион по чекирането на дребни предмети - подхвърли с усмивка Шон.

- Принудена съм, поне докато някой не се сети да допуска на борда отговорни хора със заредено оръжие - отвърна с въздишка тя. - Иди да вземеш кола под наем, след минутка ще бъда при теб.

- Предполагам, че имаш разрешително да качваш подобни неща в самолета, нали?

- Да се надяваме, че няма да се наложи да го показваме.

- Шегуваш ли се? - леко пребледня Шон.

- Законите в Мейн позволяват носенето на оръжие. При условие, че не го крия, не ми трябва разрешително.

-Но ти го носиш в кобур, който го скрива. И в момента го правиш.

*******************************************************************

Тя си взе голяма чаша черно кафе, а Шон се задоволи с една поничка, обилно поръсена с пудра захар. Захапа я в мига, в който се настани на мястото до шофьора. Бързо приключи с нея, изтупа пръстите си и бутна седалката максимално назад. Но въпреки това колата се оказа доста тясна за почти двуметровата му фигура. Проблемът беше решен едва когато качи краката си на арматурното табло.

Забелязала това, Мишел не пропуснала го предупреди:

-Въздушната възглавница се отваря точно там, а това означава, че глезените ти ще пробият стъклото и ще бъдат ампутирани от металната рамка на покрива.

Шон я изгледа намръщено, което странно промени иначе спокойните черти на лицето му.

-В такъв случай не прави нищо, което може да я отвори - каза той.

- Няма как да контролирам останалите водачи.

- Виж какво, нали се натискаш да караш? Бъди така добра да се грижиш за моята безопасност и удобно пътуване!

************************************************************************
Шон бегло я стрелна с поглед, но това не му попречи да забележи решително вирнатата брадичка.

-Несигурността ми не означава, че пренебрегвам или омаловажавам случилото се между нас - поясни той. - Но нещата са сложни.

- Естествено. Те винаги са сложни, особено за мъжете.

- Добре. След като са прости за дамите, ще благоволиш ли да споделиш какво трябва да направим?

Тя не отговори.

************************************************************************
- Лосове? - подхвърли тя, поглеждайки към Шон.

- Типичното животно за този щат - отговори той, без да отваря очи. - Гледай да не блъснеш някое, защото обикновено тежат повече от този форд. Освен това имат отвратителен нрав и могат да те убият за секунда.

- Откъде знаеш? Да не би да си се сблъсквал с лос?

- Не, просто съм голям фен на «Анимал Планет».

Шон измъкна дългите си крака навън и предпазливо се насочи към дясната предна врата. Обувките му заскърцаха по чакъла. От устата му излитаха малки облачета, които бързо се разтваряха в ледения въздух. Откъм гората долетя протяжен животински рев. Може би лос, рече си той. Не беше сигурен, защото «Анимал Планет» не предлагаше мнение по въпроса. А и той нямаше желание да провери как точно реве един лос.

-По-скоро ще отслабим силите си наполовина - мрачно отвърна Мишел и му подаде пистолета си.- По-добре вземи това.

- Нямам разрешително — поклати глава той.

-Предпочитам да те арестуват за незаконно притежание на оръжие, вместо да идентифицирам трупа ти, защото не си имал такова.

- Разбрах. Ами ти?

- Не се безпокой за мен. Ще се отбия у дома за някой резервен.

- Колко си ги събрала?

- Точно толкова, колкото ми трябват.

*********************************************************************
Шон се прозя и направи справка с часовника си.

-Два и половина през нощта - отбеляза той. -  Ако скоро не получа осем часа здрав сън, главата ми ще се разпадне.

- Аз се наспах в ареста - рече Мишел.

- Нищо чудно, защото видях леглото в дома ти. В сравнение с него затворническото ти се е сторило истински лукс.

- Когато беше в същото това легло, не се оплакваше - подхвърли тя.

- По онова време имах други приоритети - не остана длъжен той.

********************************************************************
Той забеляза одеялото, с което го беше покрила.

- Направо изтръпвам от фактора чувствителност в поведението ти, който бележи драстично увеличение.

-  В ареста се наспах до насита - поясни тя. - А сега и двамата сме свежи.

- Това ми звучи малко по-смислено.

Стомахът му се разбунтува.

- Ако искаш, мога да ти откъсна една-две царевици - подхвърли с усмивка тя.

- Не искам. По-добре ми дай някое десертче от онези, които винаги държиш на задната седалка. Страх ме е да ровя в бъркотията, която цари там.

Тя се протегна назад и му подхвърли една станиолова опаковка.

- Двайсет грама чист протеин. Направо ще те нокаутира.
 

***********************************************************************
- Забелязахте ли нещо особено в поведението на Рой? - побърза да попита Шон. - Нещо, което да сочи, че би могъл да е сериен убиец?

Ръсел пусна една фалшива прозявка.

- Какво по-точно би трябвало да забележа? - попита с преднамерено отегчен тон той.

- Откъде да знам! - кипна Мишел. - Може би някоя и друга човешка глава в буркан на бюрото му. Или нещо още по-тайнствено, шибан тлъст тъпак!

Минута по-късно вече крачеха към изхода, съпровождани от побелял охранител, който изглеждаше твърд и непреклонен като счетоводителите в сградата. В един момент той протегна ръка към гърба на Мишел с очевидното намерение да я побутне.

- Само да ме пипнеш, и си мъртъв! - изсъска тя.

Мъжът светкавично отдръпна ръката си и се намръщи.

Вероятно беше разтегнал някой мускул.

- Направо съм влюбен в тактиката ти за водене на разпит - въздъхна Шон, след като се озоваха на открито. - Толкова изтънчена, толкова задълбочена!

Най-смешното от Туитър 148

@BiljanaBulgaria: Жената:
-Писна ми от твоя мързел! Събирай си багажа и се изнасяй!
Мъжът:
-Ти ми го събери... 

@suncho: Помня докато вървеше първият сезон на "Октоподът", всичките ми приятели си вдигаха телефоните с "Пронто!". Едни такива телефони, с кабел. 

@krijitski: Част от мъжката същност е да оглежда дупето на цветарката, докато тя опакова букета за любимото момиче 

 @gminchev: Онова странно чувство, когато си залепиш пръстите с "Капчица", отлепиш ги и се опиташ да си отключиш тъчскрийна на телефона.

@RadoslavRadev: Тагнала се feeling blessed at Gradina, пък то баба й я пратила да полее градината

@Bulgarian_Stats: Всяко следващо поколение младежи си мисли, че е първото пущещо трева в България. 

@desyslava_: В България лошите ученици бягат от час, а добрите ученици бягат от България 

@LeassTaTT: Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. 

@milototo: Било много якичко да си запишеш номера на гадженцето като "Досадница от кол център" и като ти звънне пред жена ти, да си затвориш спокойно.

@VSotirov: - Искаш ли да бъдеш моето слънце?
- Разбира се, скъпи!
- Тогава отдалечи се на 150 милиона километра от мен ;)

@thundererRS: Защо в армията събуждат в 6 часа сутринта? Защото в 6 сутринта си готов на едно единствено нещо - да убиваш!!

@Milanda: - Имате ли някакви по-икономични крушки?
- Имаме едни, дето не светят. 

@obekt: Програмисти, прочетете някой брой на Космополитън, приложете ривърс енжинеринг и ще топнете чушката. Евентуално. #fb

@varnasummer: Комарите си умират да ги аплодирам. 

@bytosho: Некои викат - ебола си е майката, други - боли ме еболата.

 @guvedu: В пернишкото семейство обикновено съпругата има по-набито око. 

@shoilev: Напрежение е да си в тоалетната и да имаш 3% батерия

@batemisho: Искам да знам кой предложи Цветелина Янева да я пускат по дъ войс. 

@plamenj: Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш? За един приятел питам. 

@therealgenadi: селяните се кефят на простите неща - лук, сирене и модерни апликации за телефони 

@plamenj: Ако бях филмов злодей, щях да правя бомбите с едноцветни жички