Кинг и Максуел: Шестият, #5

Дрехите, тоалетните принадлежности и останалите всекидневни вещи бяха в ръчния им багаж, но въпреки това трябваше да се отбият на въртележката, за да приберат едно 40-сантиметрово куфарче, снабдено със солидни ключалки. То беше собственост на Мишел, която сръчно го издърпа и го напъха в сака си.
-Ти си световен шампион по чекирането на дребни предмети - подхвърли с усмивка Шон.

- Принудена съм, поне докато някой не се сети да допуска на борда отговорни хора със заредено оръжие - отвърна с въздишка тя. - Иди да вземеш кола под наем, след минутка ще бъда при теб.

- Предполагам, че имаш разрешително да качваш подобни неща в самолета, нали?

- Да се надяваме, че няма да се наложи да го показваме.

- Шегуваш ли се? - леко пребледня Шон.

- Законите в Мейн позволяват носенето на оръжие. При условие, че не го крия, не ми трябва разрешително.

-Но ти го носиш в кобур, който го скрива. И в момента го правиш.

*******************************************************************

Тя си взе голяма чаша черно кафе, а Шон се задоволи с една поничка, обилно поръсена с пудра захар. Захапа я в мига, в който се настани на мястото до шофьора. Бързо приключи с нея, изтупа пръстите си и бутна седалката максимално назад. Но въпреки това колата се оказа доста тясна за почти двуметровата му фигура. Проблемът беше решен едва когато качи краката си на арматурното табло.

Забелязала това, Мишел не пропуснала го предупреди:

-Въздушната възглавница се отваря точно там, а това означава, че глезените ти ще пробият стъклото и ще бъдат ампутирани от металната рамка на покрива.

Шон я изгледа намръщено, което странно промени иначе спокойните черти на лицето му.

-В такъв случай не прави нищо, което може да я отвори - каза той.

- Няма как да контролирам останалите водачи.

- Виж какво, нали се натискаш да караш? Бъди така добра да се грижиш за моята безопасност и удобно пътуване!

************************************************************************
Шон бегло я стрелна с поглед, но това не му попречи да забележи решително вирнатата брадичка.

-Несигурността ми не означава, че пренебрегвам или омаловажавам случилото се между нас - поясни той. - Но нещата са сложни.

- Естествено. Те винаги са сложни, особено за мъжете.

- Добре. След като са прости за дамите, ще благоволиш ли да споделиш какво трябва да направим?

Тя не отговори.

************************************************************************
- Лосове? - подхвърли тя, поглеждайки към Шон.

- Типичното животно за този щат - отговори той, без да отваря очи. - Гледай да не блъснеш някое, защото обикновено тежат повече от този форд. Освен това имат отвратителен нрав и могат да те убият за секунда.

- Откъде знаеш? Да не би да си се сблъсквал с лос?

- Не, просто съм голям фен на «Анимал Планет».

Шон измъкна дългите си крака навън и предпазливо се насочи към дясната предна врата. Обувките му заскърцаха по чакъла. От устата му излитаха малки облачета, които бързо се разтваряха в ледения въздух. Откъм гората долетя протяжен животински рев. Може би лос, рече си той. Не беше сигурен, защото «Анимал Планет» не предлагаше мнение по въпроса. А и той нямаше желание да провери как точно реве един лос.

-По-скоро ще отслабим силите си наполовина - мрачно отвърна Мишел и му подаде пистолета си.- По-добре вземи това.

- Нямам разрешително — поклати глава той.

-Предпочитам да те арестуват за незаконно притежание на оръжие, вместо да идентифицирам трупа ти, защото не си имал такова.

- Разбрах. Ами ти?

- Не се безпокой за мен. Ще се отбия у дома за някой резервен.

- Колко си ги събрала?

- Точно толкова, колкото ми трябват.

*********************************************************************
Шон се прозя и направи справка с часовника си.

-Два и половина през нощта - отбеляза той. -  Ако скоро не получа осем часа здрав сън, главата ми ще се разпадне.

- Аз се наспах в ареста - рече Мишел.

- Нищо чудно, защото видях леглото в дома ти. В сравнение с него затворническото ти се е сторило истински лукс.

- Когато беше в същото това легло, не се оплакваше - подхвърли тя.

- По онова време имах други приоритети - не остана длъжен той.

********************************************************************
Той забеляза одеялото, с което го беше покрила.

- Направо изтръпвам от фактора чувствителност в поведението ти, който бележи драстично увеличение.

-  В ареста се наспах до насита - поясни тя. - А сега и двамата сме свежи.

- Това ми звучи малко по-смислено.

Стомахът му се разбунтува.

- Ако искаш, мога да ти откъсна една-две царевици - подхвърли с усмивка тя.

- Не искам. По-добре ми дай някое десертче от онези, които винаги държиш на задната седалка. Страх ме е да ровя в бъркотията, която цари там.

Тя се протегна назад и му подхвърли една станиолова опаковка.

- Двайсет грама чист протеин. Направо ще те нокаутира.
 

***********************************************************************
- Забелязахте ли нещо особено в поведението на Рой? - побърза да попита Шон. - Нещо, което да сочи, че би могъл да е сериен убиец?

Ръсел пусна една фалшива прозявка.

- Какво по-точно би трябвало да забележа? - попита с преднамерено отегчен тон той.

- Откъде да знам! - кипна Мишел. - Може би някоя и друга човешка глава в буркан на бюрото му. Или нещо още по-тайнствено, шибан тлъст тъпак!

Минута по-късно вече крачеха към изхода, съпровождани от побелял охранител, който изглеждаше твърд и непреклонен като счетоводителите в сградата. В един момент той протегна ръка към гърба на Мишел с очевидното намерение да я побутне.

- Само да ме пипнеш, и си мъртъв! - изсъска тя.

Мъжът светкавично отдръпна ръката си и се намръщи.

Вероятно беше разтегнал някой мускул.

- Направо съм влюбен в тактиката ти за водене на разпит - въздъхна Шон, след като се озоваха на открито. - Толкова изтънчена, толкова задълбочена!