-Съжалявам, не знаех, че
си тук - каза Мишел, макар че в гласа ѝ не прозвуча никакво съжаление.
- Тук спах - обясни той.
Тя седна на ъгъла на
бюрото.
- Цупим се, а? Отказваме да отговаряме на въпроси? Спим в кантората?
Стоим на тъмно? Съзирам ли някаква закономерност?
Затвори и погледна Мишел.
Тя се озъби.
-Ако пак млъкнеш и започнеш да се разхождаш напред-назад, ще те прасна
с дръжката на пистолета, кълна се! Какво каза тя?
-Ако трябва да избираш между президента и жена му. Кого би спасил?
-Мишел, знаеш, че има
едно правило, което ти набиват в главата още с постъпването в Сикрет Сървис и
то е точно това. Не можеш да допуснеш президентът да умре.
-Ами ако извърши
престъпление? Или пък ако превърти и нападне първата дама? И видиш, че е готов
да я убие? Какво ще направиш? Ще го очистиш или ще я оставиш да умре?
-Защо водим този
разговор? Погребението не е ли достатъчно потискащо?
-Чудех се.
-Добре, чуди се. Аз не
искам да участвам
***************************************************************
-Ако имах каквато и да била идея, щях да я спомена пред местните ченгета, когато ме попитаха. Някакви отличителни белези на пикапа? Партньорката ми простреля предното стъкло.
***************************************************************
-Ако имах каквато и да била идея, щях да я спомена пред местните ченгета, когато ме попитаха. Някакви отличителни белези на пикапа? Партньорката ми простреля предното стъкло.
- А
защо партньорката ти носи оръжие? - попита Киселата физиономия.
Шон бръкна бавно в джоба си и извади служебната си карта. Мишел направи същото, като добави и разрешителното за носене на оръжие.
Шон бръкна бавно в джоба си и извади служебната си карта. Мишел направи същото, като добави и разрешителното за носене на оръжие.
- Частни детективи?
Киселата
физиономия положи усилия това да прозвучи почти като «изнасилвачи на деца».
Върна им картите.
- И
бивши агенти на Сикрет Сървис - допълни Мишел.- И двамата.
- Браво на вас - просъска Киселата физиономия
******************************************************
Когато се обърна, съумя да плъзне гърдата си по ръката му. Направи го толкова умело, че Шон нямаше как да не заключи, че движението е отработвано с години. Влезе и затвори вратата. Автоматичната ключалка щракна.
Апартаментът
беше луксозен и пълен със скъпи вещи. Дамата обичаше живописта, стилните мебели
и ориенталските килими. После отиде до кухненския бокс, отвори някакъв шкаф и
се наведе над него. Гледката накара Шон да се изчерви. С изключение на малката
ивица черни бикини, всичко останало беше само Касандра.
Все
още наведена, жената се обърна назад, за да се увери, че я гледа. Проследи
погледа му и се престори на смутена.
- О,
съжалявам!
Той
успя да се усмихне.
Толкова дълго търси вазата, че при нужда Шон би
могъл да идентифицира трупа ѝ само по бузите на задника. Най-накрая тя се
изправи и се обърна към него.
********************************************************
Няма коментари:
Публикуване на коментар