"Ко са прайш кат чи си някоя "яката рабута", ма, кифлооо!", провиква
се той и я перва закачливо по темето. "Ай стиа ся, дье, се ма заяждаш,
когат сми пред хората, начи, на София кат дойдим и ма почваш, бе,
Златине, беее!" - отговаря тя, докато дългите й ноктопластики в сигнално
розово преподреждат разбутаните на тила й вафлени кичури.
Приятелите
им - още две "той и тя" двойки реагират на закачката с одобрително и
шумно хилене, от което диагоналните чантички на мъжете леко подскокват
върху облите им кореми, а камъчетата Сваровски върху тесните тениски с
Мики Маус на момичетата заблестяват неудържимо.
Златин, аверчетата
му и прилежащите им "кифли" са се разперили в цветна редица, която
плавно и със самочувствие превзема всяка плочка от обновената Витошка.
Ходят толкова бавно, че провлачването на мъжките им чехли да влиза в
синхрон с почукването на петнайсетсантиметровите токове на мацките.
Така, в края на краищата, маршируването на целия им фланг из софийската
Шан-з-елизе да се случва в ритъма на чалгата.
Мъжка тениска или потник
Обичам
думата "потник"... Навява ми асоциации на чисто, свежо и бяло. Но това
са само асоциации. В реалността дрехата тип тениска е особено важна за
средностатистическия българин от вида на Златин.
Много е важно
фланелката да е с два номера по-малка. Идеята е плътно да прилепва като
презерватив върху анаболното тяло на мъжа, като ръбът на ръкавите се
впива в бицепсите, а краят й леко щръква нагоре под напора на корема.
Той пък е добре да не е толкова фаянсов, колкото в рекламите на фитнес
центовете, защото "под голям камък голяма риба стои".
При потника
правилата са малко по-различни - там идеята е рамената рязко да се
открояват - все пак са с размер на детски главички. Предпочитаният цвят
за тениската е черен, като за официално се използва дюс. В ежедневния
стил е добре върху фланелката да има някакъв елемент - може да е снимка
на кечист, бодибилдър, жена с разпусната коса и леко отворенки устни или
закачлив надпис като Two beer or not two beer, като обаче на мястото на
думата beer има рисунка на преливаща халба.
Три четвъртите панталони
Мъжете,
с които обичайно и нарочно се срещате, сигурно също имат подобни
панталони. Разликата е обаче, че ги носят в свободното си време, когато
са във ваканция, отиват на спорт, на излет или да ритат мач с приятели.
Мъжът, тип "Златин" обаче си ги носи винаги.
Те могат да са тип
комбат - с много джобове, ципове и скрити джаджи по тях. Може и да са
просто меко спортно долнище от анцуг, срязано с ножица по срещата на
прасеца. Тези панталони имат задачата да са в баланс с тясната тениска,
затова трябва да са широки. Закопчават се или се връзват точно под
корема, което дава възможност и в задната част да се свлекат така, че да
се вижда ластика на мъжкото бельо (било то слипове, боксерки или
прашки).
Диагоналката
Тя
е малка, а може да побере цялата същност на един мъж. При това не само,
защото там влизат двата джиесема, цигарите, запалката, презерватива и
пачката с кинтите. Диагоналката е отличителен знак. Нещо като орден за
храброст, звание "сър" или масонски медал.
Дългата й дръжка,
преметната през корема и гърдите на мъжете, ни връща още в древността,
когато пещерният човек, преметнал по същия начин своя лък, е излизал на
лов, за да осигури прехрана на семейството си.
Чехли / джапанки / сандали
Западноевропейският
етикет смята, че мъжкият крак не притежава красота, която може да се
споделя. Затова и според него няма начин един мъж да си показва петите и
пръстите на краката, освен ако не е на плаж. Дори в този случай
превзетите пазители на добрия вкус предпочитат да го обуят в затворени
обувки, моля ви се...
Свободолюбивият българин няма как да понесе
подобен терор над десетте си пръста на краката и двете си отрудени пети.
Това е основната причина джапанката, чехлата или сандалът да са
неизменна част от неговото лятно облекло. Джапанките и чехлите обаче не
могат да се носят просто ей така. Това трябва да става с оттренирано
леко привлачване на задната част, така че да се създаде ненатрапчив, но
все пак характерен шум при ходене.
Чехлата е по-елегантният
вариант на джапанката - тя може да е кожена, маркова или дори
дизайнерска, докато в най-високото си стъпало джапанката може да се яви
като "Крокс" - сабо.
Сандалът е нещо междинно, което може да бъде
носено по два начина - с чорап или на босо. Когато е с чорап, събитието
на което се появява мъжът, е малко по-класно - сватба, погребение,
юбилей, кръщене и т.н. Щом е на босо, сандалът следва да се носи в
по-ежедневни ситуации - на работа, в квартала, по административни
задачи, на риболов. За да изглежда автентично, кракът обут в сандал,
трябва да е максимално естествен. Затова неподрязаните нокти,
загрубелите пети, космите в основата на пръстите или деликатните
мазолчета са задължителни.
Женските ансамбълчета
Това
са онези комплекти от горнище и долнище, които момичетата с вафлените
прически обикновено носят. Важното при тях е, че двете части винаги
някак си кореспондират. Особено модерно това лято е ансамбълчето от
потник и къси или три четвърти панталонки, на които от задната страна е
разположен Мики Маус, гледан от към гърба. В този смисъл гърбът на Мики
става гръб на момичето, което носи потника или тениската, а задната част
на панталонките представят анимационното задниче на световноизвестната
мишка. Така, когато е облякан, комплектът придава на всяка дама една
детска наивност, една игровитост, която стои сякаш в противовес с
нейната женствена същност. Този дуализъм обаче носи едно важно и особено
дълбоко послание - "Аз може да съм кифла, но пазя детето в себе си!".
Заедно с това въпросното ансамбълче директно прави връзка с историята на
световната анимация, като отдава своята почит на великия автор на Мики
Маус Уолт Дисни.
Животинските принтове
Не
ги разбирам хората, които казват, че леопардовата рокля е грозна.
Момичетата от типа "кифла на Златин" знаят, че нищо не може да възбуди
повече фантазията на "пичовити" от едно добре впито в краката панталонче
с десен от джунглата или пък тясна къса рокля с шарка на зебра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар