По мои наблюдения, качването в самолет протича през следните обособени фази:
1. Висене. Повечето хора стоят седнали на седалките около гейта и гледат лаптопите си. FREE WIRELESS INTERNET никога не работи, а платения е 5 евро за 40 минути. Никой не цъка в интернет, но всеки иска да си покаже новия лаптоп и гледа тъпо в екрана. Няколко костюмара гледат тъпо в Word, и един - явно икономист - гледа тъпо в Excel. Останалата част са отпускари, който гледат тъпо визуализацията на Media Player. Гледането на DVD вече е демоде. Играенето на Solitaire е равносилно на социално самоубийство. Аз откачам от скука и си плащам интернета.
2. Очакване. Лелката на гейта кихва, и веднага няколко нервни добитъка стават и се нареждат на опашка. По някое време надписа на мониторите се сменя на "Go to gate" и половината пътници се скупчват на гейта в малко спретнато стадо. Следващите 15 минути прекарват прави, с чанти в ръце гледайки втренчено гишето. Аз цъкам в интернет.
3. Качване. Гейта отваря. Лелката казва "Уважаеми...", чува се всеобщ трясък от затваряне на лаптопи и всички рипват чевръсто. В момента, в който от високоговорителя се чува "...пътници..." всички са се накупчили, мучат и рият с крака водени от неистовото желание да се качат първи на самолета. За победителите обаче награди няма. Аз цъкам в интернет.
4. Донапълване. На опашката са останали седем-осем човека. Лелката напомня по уредбата, че гейта скоро ще затвори, и е време да се качваме. В далечния край на летището от duty-free-то излиза керван от 5 камили натоварени с хартиени торбички, и почва яко да се набира по трасето към гейта. Аз цъкам в интернет.
5. Потегляне. Лелката обява, че това е най-последно и финално повикване и който не се качи в самолета, ще му свалят багажа и ще го напляскат по дупето. Аз цъкам в интернет, тъй като съм употребил 35 минути от полагаемите ми се 40. Лелката ме поглежда злобно, и аз ставам и с небрежна походка минавам през гейта. Лелката обявява, че самолета е вече излетял, и който не е дошъл, много му здраве и да се яви с родителите си при директора.
6. Наистина потегляне. Всички сме в самолета и чакаме германците. Германците обаче са с билети бизнес класа и има си хас да не ги чакаме. Накрая на тях им писва да набиват филийки с хайвер във ВИП чакалнята и пристигат весели и червендалести. Може би са пили, а може и просто така да си изглеждат. Всички сядаме по местата, закопчаваме коланите, и през следващите 20 минути чакаме разрешение за излитане.
1. Висене. Повечето хора стоят седнали на седалките около гейта и гледат лаптопите си. FREE WIRELESS INTERNET никога не работи, а платения е 5 евро за 40 минути. Никой не цъка в интернет, но всеки иска да си покаже новия лаптоп и гледа тъпо в екрана. Няколко костюмара гледат тъпо в Word, и един - явно икономист - гледа тъпо в Excel. Останалата част са отпускари, който гледат тъпо визуализацията на Media Player. Гледането на DVD вече е демоде. Играенето на Solitaire е равносилно на социално самоубийство. Аз откачам от скука и си плащам интернета.
2. Очакване. Лелката на гейта кихва, и веднага няколко нервни добитъка стават и се нареждат на опашка. По някое време надписа на мониторите се сменя на "Go to gate" и половината пътници се скупчват на гейта в малко спретнато стадо. Следващите 15 минути прекарват прави, с чанти в ръце гледайки втренчено гишето. Аз цъкам в интернет.
3. Качване. Гейта отваря. Лелката казва "Уважаеми...", чува се всеобщ трясък от затваряне на лаптопи и всички рипват чевръсто. В момента, в който от високоговорителя се чува "...пътници..." всички са се накупчили, мучат и рият с крака водени от неистовото желание да се качат първи на самолета. За победителите обаче награди няма. Аз цъкам в интернет.
4. Донапълване. На опашката са останали седем-осем човека. Лелката напомня по уредбата, че гейта скоро ще затвори, и е време да се качваме. В далечния край на летището от duty-free-то излиза керван от 5 камили натоварени с хартиени торбички, и почва яко да се набира по трасето към гейта. Аз цъкам в интернет.
5. Потегляне. Лелката обява, че това е най-последно и финално повикване и който не се качи в самолета, ще му свалят багажа и ще го напляскат по дупето. Аз цъкам в интернет, тъй като съм употребил 35 минути от полагаемите ми се 40. Лелката ме поглежда злобно, и аз ставам и с небрежна походка минавам през гейта. Лелката обявява, че самолета е вече излетял, и който не е дошъл, много му здраве и да се яви с родителите си при директора.
6. Наистина потегляне. Всички сме в самолета и чакаме германците. Германците обаче са с билети бизнес класа и има си хас да не ги чакаме. Накрая на тях им писва да набиват филийки с хайвер във ВИП чакалнята и пристигат весели и червендалести. Може би са пили, а може и просто така да си изглеждат. Всички сядаме по местата, закопчаваме коланите, и през следващите 20 минути чакаме разрешение за излитане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар