Института в който работя в въвежда нова политика на сигурността. (Нали така се превежда "security policy"?). Според новата политика трябва да си сменяме паролите веднъж на 9 месеца, паролата не трябва да съдържа думи на фински и английски, трябва да има главни и малки букви, цифри, да е над 10 символа... всъщност списъкът е доста дълъг. Освен това, паролите за различните сървъри трябва да са различни - а всеки при нас има спретнат комплект от 4 различни акаунта за най-различни потайни и мистични мрежи.
Разбира се, колегите са изнервени. Особено колегата Слави - той е много изнервен. Колегата Слави вдига врява половин час, буча (варн. диал.), дудна (соф. диал.) и подробно ми обясни че той много мрази да си сменя паролата. Казах му, че аз пък съм извратен и си умирам да си я сменям, и вместо да бучи и дудне, да си я смени и той, понеже няма къде да ходи. Слави подудна още малко, експоненциално затихващо, и се захвана да мисли четири нови пароли.
Проблемът на Слави е, че трудно мисли наум. Когато много се концентрира, почва да вокализира действията си с компютъра - "селееект... копи... последната страница... [звук от колелце на мишка]... пейст... а!?". Аз по неволя го следя какво прави, и обикновено му подхвърлям през рамо - "ползвай пейст спешъл".
Когато измисля пароли с по 10 символа, Слави е също много концентриран, така че по неволя го следях какво прави. На английски има един израз "I couldn't help myself but to hear...", и си беше точно така. Първия му опит беше:
- qwerty12345
- sisadmdsebvgz
- namaikavi4pyti
- Използвай нещо като ZBcdsivbgs1s.
- А как да го запомня това зъ-бъ-цъ-дъ? - Слави провери за геометрична зависимост върху клавиатурата. Зависимост, доколкото знам, няма. - Зъ-бъ-дъ-какво?
- ZBcdsivbgs1s. Означава "Зайченцето Бяло Цял Ден Си Играло В Близката Горичка Със една Сърничка".
На Слави му хареса идеята и се зае да мисли - "На Майка Ти... Да Ви Го...". След малко ми издекламира творението си (сигурен съм, че системният ни администратор е имал поне един кошмар, в който Слави декламира паролата си пред колеги). Разбира се, нищо не запомних - хубавото на такива пароли е, че дори чути веднъж, трудно се запомнят ако не е ясно какво е имал предвид автора. В този случай беше горе-долу ясно накъде бие автора, но пак нищо не запомних.
Но съм почти сигурен че започваше с "nmtvu...".
Няма коментари:
Публикуване на коментар