Всичко е почти идеално, само да не бяха белите финландски нощи или да имаше завеси в бара.
Намирам се на голям пътнически кораб (лайнер е някак неприлична дума). Корабът пътува от Хелзинки за Стокхолм, на кърмата му има бар, и през панорамния прозорец се вижда пътеката отиваща си зад кораба вода. Музиката е някаква виолетова магия. Аз съм седнал в бара, пия сайдер, и се правя че не забелязвам наточените руси финландки на съседната маса.
В същото време Trip Collective размазват публиката (малко колхозен привкус има думата "колектив", но като сложиш "трип" отпред и всичко се оправя). Първата част беше адски хубав lounge jazz, който направо ме разтопи и ме накара да съжалявам, че не съм си поръчал уиски със фъстъци. След почивката обаче Трип подкараха задължителните за такъв кораб валсове и моя сайдер вече почна да се вписва - все пак възрастните граждани съставят 90% от посетителите на такива кораби. И в момента "пенсиите" куфеят така, както ние ще куфеем на Нирвана като се пенсионираме. Всъщност не, не са пенсии, пенсиите стоят по пейките пред блоковете. Тези които куфеят в нощен бар плаващ между Хелзинки и Стокхолм са "възрастни граждани".
Междувременно финките си заминаха, и дойде една сладка китайка. Китайките ми харесват, понеже са затрогващо дребосъчести и винаги усмихнати. Всъщност приятелката ми е синеока като финландка и дребосъчеста и усмихната като китайка. Аз съм един щастлив човек. А сайдера ми свърши и трябва да си взема още един. Къде са им тоалетните на тоя кораб?
Така-а-а, сайдер. Я, и китайката заминала. Голямо текучество има в тоя бар. Трип свирят един от известните валсове на Щраус - не знам точно кой, според мен всичките му валсове си приличат като песни на Модърн Токинг. Възрастните граждани танцуват, а младите граждани са заети да показват, че нямат нищо общо с тази музика. Както си му е редът. Тромпета леко изпъква на преден план, но като цяло ефекта е много добър. Я да го видя тоя сайдер, да не изветря?
Музиката леко ми навява спомени за ресторант "Димят" във Варна. И всъщност, това въобще не е случайно - варненските групи имат дългогодишен опит в забавляването на руски, германски и всякакви туристи. Мисля, че спокойно можем да говорим за варненска ресторантска школа в музиката. А възрастните граждани танцуващи тук най-вероятно са се наливали с евтина водка на Слънчев Бряг в младините си. Затова си е напълно закономерно варненци да създават настроението до Стокхолм и назад.
За три от момчетата съм сигурен, че са от Варна, за останалите не знам. Чарли (казва се Чавдар, но в силовите групировки и във варненската музикална гимназия без прякор не може) ми е съученик от 3-ти клас. Тогава аз свирих на китара, а Чарли - на фагот. После аз зарязах китарата, на фагот не просвирих, а Чарли стана професионален китарист, най-добрия, които познавам (познавам още един, по-лош!). Той е спояващият елемент в групата, като Ръсти в Бандата на Оушън. Към него се обръщат за "уреждане на въпрос", той се обажда, организира, намира, и събужда по телефона. Предполагам, пак той изглажда вътрешните противоречия в групата. Чарли ще има звукозаписна компания и ще печели големи пари.
Барабаниста на групата, Сашо (той не е от музикалната гимназия и няма проблем да е просто Сашо) ми е съученик от гимназията. Сашо е... никой не го знае точно какъв е. Сашо е мълчалив и потаен. Идеалният материал за финландец. Иначе се казва Александър, в това съм сигурен, понеже той беше първи номер в класа, аз втори, и стояхме заедно в часовете по математика и биология. Подреждането по номера се прави, за да не говорят учениците в час, и Сашо беше доказателство - все ми казваше да не му говоря в час, мълчеше и той, и само топуркаше с крака солови партии под чина. Всъщност сега, като се замисля, не съм толкова сигурен, че се е казвал Александър - може това да е било някакъв конспиративен ход. Сашо ще се ожени за бивш фотомодел, ще отвори ресторант, и никой няма да го знае точно колко печели. Дори и данъчните. А на мен пак ми свърши сайдера и ми се ходи до едното място.
Междувременно Трип са се върнали в джаза. Много са добри, заслужават повече от кораб. Вихрен, клавириста, го познавам чрез Чарли. Май бяха в един клас в гимназията, не знам, но със сигурност в един набор. Третия ми познат от набора, Страцимир в момента бил художествен директор на операта в Арканзас. Вихрен пък е художествен директор на Трип Колектив, свири на пианото, избира репертоара на групата и обявява песните със задушевен глас ("В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо..."). Името му е такова, че не върви да му измисляш прякор - Вихрен Урумов си е достатъчно особено име. Е, не е чак като Свобода Боздуганова (Боди). Явно родителите на Свобода са се опитали чрез името й да олекотят тежката пра-българска фамилия. Вихрен съм чувал да го наричат "Вихро", но то не се брои - ако Вихрен беше студент във варненското МЕИ, щяха да го наричат "Вихрово-инерционен преобразувател". Той е завършен песимист - днес го чух да казва "По-лошо от това просто няма накъде." и после "Чарли, ти говори ли с когото трябва?". Мисля, че да е черноглед го дефинира по някакъв начин. Като магаренцето Йори. Иначе е много симпатичен тип, пак като магаренцето Йори. Вихрен ще стане известен, тъжен, и средно богат композитор на филмова музика. А на мен не знам какво ми стана от тия сайдери, но отивам да видя дали не са преместили тоалетната на друго място.
Там е още. В момента тече "бързата" част. Вихрен пее "Спиди Гонзалес", а певицата приглася с "Ляляля". Аз пък си взех трети сайдер. Певицата е красива, перверзно луничава и силно материално ориентирана. Първите неща, които ми каза бяха "Ти какво работиш?" и "Колко струва такъв телефон?". Май се пада сестра на едно от момчетата, така че ще се държа прилично. С нея се срещнахме малко по-рано, докато се разхождахме с Чарли из Хелзинки. Майка й пристигнала на гости, и двете се разхождаха по магазините. В първия момент се опитах да я поканя на кафе - както казах тя е красива и с лунички. Веднага си я представих с опашки и шарени чорапи как повдига кон с една ръка - като героинята от онази шведска книжка. Идеална за кафе. Но не успях да се включа в разговора, понеже тя напираше да се похвали на Чарли какви рокли си е купила. Страшни. Две. Виж. А майка й добави - "Надина трябва да се научи да харчи мъжките пари". Реших да пропусна идеята с кафето, и да поспестя мъжките си пари.
Намирам се на голям пътнически кораб (лайнер е някак неприлична дума). Корабът пътува от Хелзинки за Стокхолм, на кърмата му има бар, и през панорамния прозорец се вижда пътеката отиваща си зад кораба вода. Музиката е някаква виолетова магия. Аз съм седнал в бара, пия сайдер, и се правя че не забелязвам наточените руси финландки на съседната маса.
В същото време Trip Collective размазват публиката (малко колхозен привкус има думата "колектив", но като сложиш "трип" отпред и всичко се оправя). Първата част беше адски хубав lounge jazz, който направо ме разтопи и ме накара да съжалявам, че не съм си поръчал уиски със фъстъци. След почивката обаче Трип подкараха задължителните за такъв кораб валсове и моя сайдер вече почна да се вписва - все пак възрастните граждани съставят 90% от посетителите на такива кораби. И в момента "пенсиите" куфеят така, както ние ще куфеем на Нирвана като се пенсионираме. Всъщност не, не са пенсии, пенсиите стоят по пейките пред блоковете. Тези които куфеят в нощен бар плаващ между Хелзинки и Стокхолм са "възрастни граждани".
Междувременно финките си заминаха, и дойде една сладка китайка. Китайките ми харесват, понеже са затрогващо дребосъчести и винаги усмихнати. Всъщност приятелката ми е синеока като финландка и дребосъчеста и усмихната като китайка. Аз съм един щастлив човек. А сайдера ми свърши и трябва да си взема още един. Къде са им тоалетните на тоя кораб?
Така-а-а, сайдер. Я, и китайката заминала. Голямо текучество има в тоя бар. Трип свирят един от известните валсове на Щраус - не знам точно кой, според мен всичките му валсове си приличат като песни на Модърн Токинг. Възрастните граждани танцуват, а младите граждани са заети да показват, че нямат нищо общо с тази музика. Както си му е редът. Тромпета леко изпъква на преден план, но като цяло ефекта е много добър. Я да го видя тоя сайдер, да не изветря?
Музиката леко ми навява спомени за ресторант "Димят" във Варна. И всъщност, това въобще не е случайно - варненските групи имат дългогодишен опит в забавляването на руски, германски и всякакви туристи. Мисля, че спокойно можем да говорим за варненска ресторантска школа в музиката. А възрастните граждани танцуващи тук най-вероятно са се наливали с евтина водка на Слънчев Бряг в младините си. Затова си е напълно закономерно варненци да създават настроението до Стокхолм и назад.
За три от момчетата съм сигурен, че са от Варна, за останалите не знам. Чарли (казва се Чавдар, но в силовите групировки и във варненската музикална гимназия без прякор не може) ми е съученик от 3-ти клас. Тогава аз свирих на китара, а Чарли - на фагот. После аз зарязах китарата, на фагот не просвирих, а Чарли стана професионален китарист, най-добрия, които познавам (познавам още един, по-лош!). Той е спояващият елемент в групата, като Ръсти в Бандата на Оушън. Към него се обръщат за "уреждане на въпрос", той се обажда, организира, намира, и събужда по телефона. Предполагам, пак той изглажда вътрешните противоречия в групата. Чарли ще има звукозаписна компания и ще печели големи пари.
Барабаниста на групата, Сашо (той не е от музикалната гимназия и няма проблем да е просто Сашо) ми е съученик от гимназията. Сашо е... никой не го знае точно какъв е. Сашо е мълчалив и потаен. Идеалният материал за финландец. Иначе се казва Александър, в това съм сигурен, понеже той беше първи номер в класа, аз втори, и стояхме заедно в часовете по математика и биология. Подреждането по номера се прави, за да не говорят учениците в час, и Сашо беше доказателство - все ми казваше да не му говоря в час, мълчеше и той, и само топуркаше с крака солови партии под чина. Всъщност сега, като се замисля, не съм толкова сигурен, че се е казвал Александър - може това да е било някакъв конспиративен ход. Сашо ще се ожени за бивш фотомодел, ще отвори ресторант, и никой няма да го знае точно колко печели. Дори и данъчните. А на мен пак ми свърши сайдера и ми се ходи до едното място.
Междувременно Трип са се върнали в джаза. Много са добри, заслужават повече от кораб. Вихрен, клавириста, го познавам чрез Чарли. Май бяха в един клас в гимназията, не знам, но със сигурност в един набор. Третия ми познат от набора, Страцимир в момента бил художествен директор на операта в Арканзас. Вихрен пък е художествен директор на Трип Колектив, свири на пианото, избира репертоара на групата и обявява песните със задушевен глас ("В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо..."). Името му е такова, че не върви да му измисляш прякор - Вихрен Урумов си е достатъчно особено име. Е, не е чак като Свобода Боздуганова (Боди). Явно родителите на Свобода са се опитали чрез името й да олекотят тежката пра-българска фамилия. Вихрен съм чувал да го наричат "Вихро", но то не се брои - ако Вихрен беше студент във варненското МЕИ, щяха да го наричат "Вихрово-инерционен преобразувател". Той е завършен песимист - днес го чух да казва "По-лошо от това просто няма накъде." и после "Чарли, ти говори ли с когото трябва?". Мисля, че да е черноглед го дефинира по някакъв начин. Като магаренцето Йори. Иначе е много симпатичен тип, пак като магаренцето Йори. Вихрен ще стане известен, тъжен, и средно богат композитор на филмова музика. А на мен не знам какво ми стана от тия сайдери, но отивам да видя дали не са преместили тоалетната на друго място.
Там е още. В момента тече "бързата" част. Вихрен пее "Спиди Гонзалес", а певицата приглася с "Ляляля". Аз пък си взех трети сайдер. Певицата е красива, перверзно луничава и силно материално ориентирана. Първите неща, които ми каза бяха "Ти какво работиш?" и "Колко струва такъв телефон?". Май се пада сестра на едно от момчетата, така че ще се държа прилично. С нея се срещнахме малко по-рано, докато се разхождахме с Чарли из Хелзинки. Майка й пристигнала на гости, и двете се разхождаха по магазините. В първия момент се опитах да я поканя на кафе - както казах тя е красива и с лунички. Веднага си я представих с опашки и шарени чорапи как повдига кон с една ръка - като героинята от онази шведска книжка. Идеална за кафе. Но не успях да се включа в разговора, понеже тя напираше да се похвали на Чарли какви рокли си е купила. Страшни. Две. Виж. А майка й добави - "Надина трябва да се научи да харчи мъжките пари". Реших да пропусна идеята с кафето, и да поспестя мъжките си пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар