Тая седмица е на път да спечели класацията, за най-ужасна в моя живот. Не се сещам толкова дни поред да мръзна, а днес вече и да съм мокра. А това ще е още толкова дни.
Ужасен ден ви казвам. Десният ми ботуш си помисли, че е басейн. Явно има раздвояване на личността. Трябва да му обърна внимание.
И така за утре се чудя дали да не изляза направо с джапанките. Така и така ще са ми мокри краката, поне ще знам защо. Suck.
Наистина ужасен ден. Не минала и една пряка от моята улица и крачето ми се сбръчка от нахлулата вода. Помислих си да се върна, но се сетих за онова суеверие, че ако се върнеш няма да ти върви цял ден. Е, голяма работа. Сякаш като се не върнах ми вървя...
Та продължих и аз и се молех на ум във влака да е пуснато парното и да сбутам в него крака си. Уви, не извадих тоя късмет.
След влака, дъждовното време продължи. С него и локвите. С тях и течът в моята бота. Е, криво ляво стигнах до училище, като последните метри ги взех с крак и 1/2. Левият плътно на земята, десният -само на пръсти. И после цял ден с подгизнал крак. Шитня ви казвам...
И тъкмо когато ми изсъхна крака (или просто бях свикнала с влагата и студа в ботуша), бе време да се върна под дъждовното небе. Fuck, fuck, fuck...
Утре мисля, направо да не отварям и чадъра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар