поредното разказче дошло в разказвателен план от Ат.Боев(колегата на колегата Слави :D)
Всеки път, когато ям кисело мляко с хляб, се сещам за Георги Димитров.
Другарката в трети клас ни разправяше тази история, не знам в каква връзка. Може би във връзка с часовете по готварство. Георги Димитров, като бил в затвора много четял. И се образовал. Не бил хаймана като нас. Също така понякога пишел, но предимно четял. Като 80% от хората в Twitter.
Та, когато пишел, Георги Димитров изпозлвал тайнопис. Пишел с кисело мляко. Киселото мляко като изсъхнело, и ставало невидимо. Моят опит с киселото мляко е, че като изсъхне, съвсем не става невидимо, ами става засъхнало петно на фанелата. Обаче Георги Димитров е бил образован и при него петната от кисело мляко не са се виждали. После, като нагрееш листа на свещ, и писаното с кисело мляко почва да се чете. И това опитах, пълно разочарование. На фанелата остава дупка.
Освен това той се е образовал сам, и сам се е защитавал в съда. Като бях в трети клас, това си го представях като фехтовка. Разни хора искат да набият Георги Димитров, а той се защитава съвсем сам, без адвокат. Всъщност, те не са искали да го набият, а да го обесят. Адвокатът е искал да го защити, но Георги Димитров го е отпратил. "Сам ще се защитя", казал му. "Донеси ми шпагата, и едно кисело мляко".
Когато бил млад Георги Димитров нарочно отишъл да работи като печатар. Печатар е не човек, който бие печати, а един друг, дето нарежда буквичките на печатната машина за книги. Словослагател му се вика. А на тоя с печатите му се вика бюрократ. Докато работил като печатар, Георги Димитров се образовал. Хем работел, хем четял, което било много хитро. И аз така — хем работя, хем чета разни сайтове и хитро се образовам.
В затвора, Героги Димитров пишел с мляко между редовете. Правил се, че пише писма на роднините си, а между редовете добавял други думи. Другарката даваше пример - на реда пише "Скъпа майко, тук съм добре, времето е хубаво", а с кисело мляко "Гадост, вали по цял ден. Пратете още кисело мляко". И те му пращали.
Другарките също много обичат да пишат между редовете, но пишат главно запетайки, пълни членове и неща като "това не мога да ти го разчета, няма и да се опитвам". Не помня дали опитах лично да пиша между редовете — номерът се прави с кисело мляко и с клечка за зъби. Имах си достатъчно проблеми да пиша и с обикновен химикал. Предполагам, че другарката е имала по-скоро предвид поетичния смисъл на писане между редовете. Но ако някой каже "чети между редовете" се сещам по-скоро за домашните ми по български език отколкото за писмата на Георги Димитров.
За да не го види надзирателя обаче, Георги Димитров си правил мастилница от хляб. Като вземеш филия хляб и хубаво я намачкаш, тя се превръща в нещо като пластилин. По принцип, човек не трябва да си играе с храната, защото не е прилично, но ако е в затвора, вече е достатъчно изпаднал, и играенето с храната само по себе си не е проблем. Хитрото на мастилницата от хляб е, че като наближи надзирателя, може да я лапнеш и да я изядеш. И ако надзирателят ти каже "Па! Какво правиш там?" да му отговориш "Нифто, пифа пифмо".
И до сега, всеки път като ям тия две неща, се сещам за писането между редовете. И вие, които вкусвате от хляба, и пиете от киселото мляко, спомняйте си за Георги Димитров в затвора.
Хитрец е бил той.
Всеки път, когато ям кисело мляко с хляб, се сещам за Георги Димитров.
Другарката в трети клас ни разправяше тази история, не знам в каква връзка. Може би във връзка с часовете по готварство. Георги Димитров, като бил в затвора много четял. И се образовал. Не бил хаймана като нас. Също така понякога пишел, но предимно четял. Като 80% от хората в Twitter.
Та, когато пишел, Георги Димитров изпозлвал тайнопис. Пишел с кисело мляко. Киселото мляко като изсъхнело, и ставало невидимо. Моят опит с киселото мляко е, че като изсъхне, съвсем не става невидимо, ами става засъхнало петно на фанелата. Обаче Георги Димитров е бил образован и при него петната от кисело мляко не са се виждали. После, като нагрееш листа на свещ, и писаното с кисело мляко почва да се чете. И това опитах, пълно разочарование. На фанелата остава дупка.
Освен това той се е образовал сам, и сам се е защитавал в съда. Като бях в трети клас, това си го представях като фехтовка. Разни хора искат да набият Георги Димитров, а той се защитава съвсем сам, без адвокат. Всъщност, те не са искали да го набият, а да го обесят. Адвокатът е искал да го защити, но Георги Димитров го е отпратил. "Сам ще се защитя", казал му. "Донеси ми шпагата, и едно кисело мляко".
Когато бил млад Георги Димитров нарочно отишъл да работи като печатар. Печатар е не човек, който бие печати, а един друг, дето нарежда буквичките на печатната машина за книги. Словослагател му се вика. А на тоя с печатите му се вика бюрократ. Докато работил като печатар, Георги Димитров се образовал. Хем работел, хем четял, което било много хитро. И аз така — хем работя, хем чета разни сайтове и хитро се образовам.
В затвора, Героги Димитров пишел с мляко между редовете. Правил се, че пише писма на роднините си, а между редовете добавял други думи. Другарката даваше пример - на реда пише "Скъпа майко, тук съм добре, времето е хубаво", а с кисело мляко "Гадост, вали по цял ден. Пратете още кисело мляко". И те му пращали.
Другарките също много обичат да пишат между редовете, но пишат главно запетайки, пълни членове и неща като "това не мога да ти го разчета, няма и да се опитвам". Не помня дали опитах лично да пиша между редовете — номерът се прави с кисело мляко и с клечка за зъби. Имах си достатъчно проблеми да пиша и с обикновен химикал. Предполагам, че другарката е имала по-скоро предвид поетичния смисъл на писане между редовете. Но ако някой каже "чети между редовете" се сещам по-скоро за домашните ми по български език отколкото за писмата на Георги Димитров.
За да не го види надзирателя обаче, Георги Димитров си правил мастилница от хляб. Като вземеш филия хляб и хубаво я намачкаш, тя се превръща в нещо като пластилин. По принцип, човек не трябва да си играе с храната, защото не е прилично, но ако е в затвора, вече е достатъчно изпаднал, и играенето с храната само по себе си не е проблем. Хитрото на мастилницата от хляб е, че като наближи надзирателя, може да я лапнеш и да я изядеш. И ако надзирателят ти каже "Па! Какво правиш там?" да му отговориш "Нифто, пифа пифмо".
И до сега, всеки път като ям тия две неща, се сещам за писането между редовете. И вие, които вкусвате от хляба, и пиете от киселото мляко, спомняйте си за Георги Димитров в затвора.
Хитрец е бил той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар