понеделник, 14 декември 2015 г.

BLOOD, SWEAT AND МИЛЕ КИТИЧ (ама, без него)

Една статия на EGOIST.BG


а тия години съм пушила цигари, пила съм твърд алкохол и три пъти съм взимала наркотици. Била съм на Слънчев бряг, на Китен и на концерт на Веселин Маринов в Созопол. С други думи, спокойно мога да се самообявя за своего рода Беър Грилз на социалните експерименти. 
И понеже нямам спирка, вчера сколасах да прехвърля още един връх - концерта 14 години Планета Пайнер.
Много тролове драскаха по стената на събитието във ФБ, но малко бяхме онези корави пичове, които се отдадохме на каузата докрай и се озовахме с билет в ръка и торба очаквания у Арена Армеец.

В дните и часовете преди това, пред очите ми минаваха безчет фантазии - лъскави мацки на токчета, руси коси, напращял силикон и за завършен цялостен вид  - задължителните изкуствени мигли. Мъже-канари с лачени чепици и дебели, пробляскващи ланци. Грандиозно шоу със салфетки, брокат, безразборен секс по ъглите, тонове гола плът, скъпо  уиски и купчини кокаин до всяка врата. И така, докато не дойде изгревът и не освети цялата порочна вакханлия, случила се без нито един въпросителен или възмутен поглед, защото такива са хората! Бях се прежалила, че на този фон аз ще бъда онази невзрачна лелка, изгубила се в света на похотта, кича и греховете, която печално стиска скромното си якенце в ръка, запокитена нейде в периферията на купона.

Първото ми впечатление, обаче, ме разтревожи. Около мен минаваха групи хора, които изглеждаха... бедни и ниски. И всички до един в черен шушляк! Нито помен от ламе; ни Гучи, ни Армани. Перхидрол почти не се мяркаше, камо ли лъснати бицепси и силикони...

Нищо, викам си, важното е на сцената да избухнат добре.

С трепет очаквам да ни засипе рязко броката на организаторите. Наместо това, изникват водещите - Галя и Наско, които приветстват публиката и в екстаз ни призовават да вдигнем "ръцете горе"... ама, за главните спонсори:

Обичате лииии десертите на Хелиииииии??? (УААААААА, изревава тълпата);

Кой ще стане на крака за БОООР-ЧВОООООР-3,6-проценттааааааа??? (ръце във въздуха).

"Чао уиски, сбогом кока"казвам си тъжно и потрепервам от мисълта, че към края на шоуто може внезапно да ни залеят с кисело мляко и да ни поръсят с вафли.

Но ето, концертът започва! Светлините угасват. На сцената излиза Ивана с трио Сопрано, находчиво нагиздено с бяла, зелена и съответно - червена рокля. На видеостената отзад вървят кадри на водопади, китни села и раждаща кобилка. Зазвучава Облаче ле бяло, и докато стигнат до "приближава в се-лооо да се вър-нааа" кобилката се е ожребила. Викам си, 

"
кого лъжете, в тоя живот никой не се е върнал на село".
След края на патриотичната увертюра започва истинската веселба! Гръмват чака-рака ритми, изскача кръшна фолк дива и се опитва да вдигне градуса на публиката. Не се получава. Всички гледат тихо и кротко, като наказани. Така се извървяват десетина изпълнители, но радост няма. Дори и аз съм забравила за салфетките.

В паузата ни запознават с лични подробности от живота на звездите. Разбираме, че Борис Дали като малък е свирил на акордеон и най-много на света обича публиката. Продължаваме по-информирани и изненадващо, дори още по-жадни за купон.

Втора част - хайде пак на Ивана! Тя нанася удар с Води ме в някоя квартална кръчма и след два часа мъка и скука, аз ведро подвиквам "ура". Дощява ми се веднага да мина "на червено" и да правя скандални простъпки. Зареждат се Милко с Я елате, пиленца, Тони Дачева с Бедни-Богати и духът на 92-ра в (и за) миг ни съживява.

Но... само след броени минути катастрофираме отново. На стената се вее българският трибагреник, мъже с народни калпаци и потури свирят на гайда, а 100 кила рапира "еби ги, парите", докато иконата на алтруизма, Цвети Янева, му подава елегантния си задник посредством лек, изтънчен кючек. Викам си"тоя е тук заради вафлите, майка."

Накрая излиза тежката артилерия - Галена, Анелия, Преслава. Всичките са бляскави, слаби и красиви, но колкото и грим да сложат, колкото и златни пирамиди да извадят на сцената, не могат да прикрият и прескочат факта, че фолкът има нова дива - Фики!
Камарата от средиземноморски чар, огромни мускули и гел взривява публиката с уникална по рода си фотосесия - той е гол, на плажа, с навити панталонки, така че от тях да се получат автентични ала-фики бикини. След първите две изпълнения, вече искаме да го видим в Роки 14, в Игра на тронове и минимум - при Елън Дедженерис. Искаме само по шапка и ботуши да дойде да раздаде подаръци на децата ни за Коледа, искаме да е натюр. Уви, Фики остава недостижим и лъщящ в смокинга си, за да ни напомни, че освен Левон Хампарцунян, има още един човек, изпълнил българската мечта.

Тръгвам си изтощена,  със спомена за тримата скинари, които заедно с Джена пееха с цяло гърло, а между куплетите и припева крещяха "циганите на сапун", което за пореден път доказа, че човекът е едно голямо противоречие, което има опасност да те набие, ако го бутнеш, без да искаш.

В леглото, докато си разтривах подбитите крака преди сън, с тъга отбелязах, че духът на Жоро Илиев ни е напуснал окончателно.  Няма джипове, джетове, блясъкът на фолка е заминал нанякъде. Залата беше полупразна, хората - унили. Имаше семейства с бебета, които на Галена вече спяха трети сън. Пияните се брояха на пръсти и само един-единствен мъж наби жена си пред входа. При това - без да влага ентусиазъм. Половината си тръгнаха по средата на хита на Преслава, за да избегнат блъсканицата. А беше време, когато Преслава беше по-важна.

Следващият път ще ида на Криско в Судентски град и дано там магията на родните бохеми е още жива.

Няма коментари:

Публикуване на коментар