вторник, 23 август 2016 г.

Филми "по действителен случай", които всъщност лъжат

"Арго" (2012)

"Арго" на Бен Афлек спечели три награди "Оскар", включително тази за най-добър филм. Той обаче е доста неточен, когато става дума за обективно отразяване на действителността. Особено видими са отклоненията в омаловажаването на ролята на Канада в целия план за измъкване на заложниците.

Бившият президент Джими Картър специално разкритикува "Арго" заради измислиците в него, казвайки, че "90% от приноса за идеите и реализацията на плана бяха канадски. А филмът приписва почти стопроцентови заслуги на американското ЦРУ".

Картър изрично изтъква, че Кен Тейлър (във филма ролята му се играе от Виктор Гарбър) е човекът, който според него е основният герой в тази случка, и именно него би трябвало да хвалят всички.


"Красив ум" (2001)

Тази класика с Ръсел Кроу е вдъхновяващ поглед към живота на нобеловия лауреат по икономика Джон Наш. В нея обаче има много измислени моменти. Той никога не е бил в лабораторията "Уилър" в Масачузетския технологичен институт, защото тя не съществува.

Наш обаче е бил преподавател в Масачузетския технологичен институт. Освен това той никога не е работил за американското министерство на отбраната. Филмът показва математикът като баща, и действително той има дете в реалния живот… но извънбрачно, чиято майка е изоставил.

И още нещо - Джон Наш никога не е изнасял благодарствена реч при приемането на Нобеловата награда


"Американски снайперист" (2014)

"Американски снайперист" на Клинт Истууд получи масово признание, огромни боксофис приходи… и предизвика скандал. Критиците изтъкнаха доста разлики между живота на Крис Кайл, войникът с най-много доказани убийства в историята на армията на САЩ, и героя, изигран от Брадли Купър.

Едно от многото изкривявания на реалността се появява в образа на Мустафа - вражеския снайперист, с който се сражава Кайл. Мустафа присъства в мемоарите на Кайл точно в един абзац, докато филмът го представя като дългогодишен противник.

В биографията на Кайл свръхдългият снайперистки изстрел не е по Мустафа, а по друг човек с ракетен гранатомет. Също така приятелят на Кайл Райън Джоб живее още години след прострелването му, вместо да умре от усложнения след операцията, както е във филма.


"С пълна газ" (2013)

Филмът за Формула 1 "С пълна газ" се радваше на доста добри отзиви от критиката - но той е пълен с исторически преувеличения. Едно от най-големите изкривявания на истината е, че Джеймс Хънт и Ники Лауда са представени като заклети съперници.

Всъщност те са били добри приятели, някога дори са били съквартиранти и често са излизали заедно на по питие. Също така някои от състезателните събития във филма са променени като резултати и участници.

Хънт никога не е удрял журналист. От друга страна, удрянето на журналист определено изгрежда атрактивно на кино, нали?


Тексаско клане (1974)

Фундаменталният нискобюджетен хорър филм на Тоби Хупър може и да е бил представян като екранизация на реални събития, но това далеч не е така. Макар че "Коженото лице" се смята за един от най-прочутите филмови злодеи, в действителност никога не е съществувал първообразът - маниак с моторна резачка със садистични наклонности. Подобно на Норман Бейтс от "Психо" и безбройни други зловещи злодеи, образът на "Коженото лице" е създаден най-свободно по живота на серийния убиец Ед Гейн.

Гейн е известен с манията си да вади трупове от гробища и да създава предмети за спомен от тленните им останки. Говорим за чаши, правени от черепи, покрити с кожа кошчета за боклук, маски, изработвани от лицата на труповете, колан от зърна, и всякакви други зловещи дреболии.

Поведението му силно вдъхновява образа на "Коженото лице", но горе-долу с това се изчерпва връзката на "Тексаско клане" с действителния случай.

Няма коментари:

Публикуване на коментар