сряда, 15 февруари 2017 г.

Във всеки български филм има задължително...

Какво има във всеки нов/стар, зависим/независим български филм:

Млада героиня в преломен момент от живота си, израсла в градска среда, по душевност офф мейн стрийм з-а-д-ъ-л-ж-и-т-е-л-н-о.

Тревожни ординерни родители на главната героиня по чехли в хола с лакирана секция и голям телевизор (вариант - край кухненската маса с мушамяна покривка на цветя). Лайтмотив на живота им е "Къде сбъркахме?!"

Градски пейзаж - олющени фасади, графити.

- Селски пейзаж - родопско село, рушащи се къщи в едър план, прибиращо се по калдъръма стадо с дрънкащи звънци.

Кадри натуршчик-актьор-натуршчик-актьор на фона на каменен зид.

Младата героиня винаги намира повод да се съблече поне до кръста. Обикновено пред огледалото, обикновено в душевна криза. Героинята се оглежда критично-тъжно. Съпътстващ монолог върху екзистенциална тема на фона на кънтяща тишина.

- Секс сцена, обикновено в ретроспекция. Меланхолично настроение (вариант - натурализъм на кадъра, ако партньорът е много кофти човек).

- Младата героиня се среща със старец/старица. Символична среща на чистия порив и житейската мъдрост. Типичен диалог: " Дядо/бабо, защо винаги така става?" "Защото така, мойто дете". Едър план - самотна сълза по бузата на единия от разговарящите. Въздишка.

Героинята намира себе си. Самотен коловоз и отдалечаващ се влак (вариант - шосе).

Финални надписи. Соло на флейта или цигулка, високи тонове. Камерата се вдига към синьо небе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар