ЦСКА пак натупа Левски през тази календарна година. Абсолютно според предварителните ми очаквания, на базата на които виждах „червена” победа по-скоро вземайки под внимание слабия Левски. А да, също така нестихващите цяла седмица бъркотии на „Армията” И тъй като няма по-закален у нас отбор от ЦСКА в това отношение, отбор, който да съумява по уникален начин винаги сам да си забърка миш-маш, то нямаше как това да не се балансира с победа. Победа, оставила „армейците” в играта за титлата и пратила „вечния съперник” в малко по-различна орбита.
В навечерието на мача се наслушахме на най-различни конспиративни теории, направо на откровени глупости. Имало договорка за твърд хикс, като боклуците били Титан за което /така и не прочетох упрек към Батков за тази предполагаема уговорка/. Пената готвел някаква чутовна изненада, шапките щели да ни паднат на терена. Другаде пък стана, че в ЦСКА цяла седмица крили Бандата и той всъщност щял да играе, за да стресне левскарите. Когато след мача разбрах от едно интервю на Дуци, че дни наред „червените” разигравали театър с информациите за скандали в лагера им, прихнах. Изобщо за пореден път преди и след дербито бе далеч по интересно, отколкото на самия мач. Тъжни 8-10 000 зрители по трибуните, слаба ракия футбол, колеблив рефер. За победителите Таско бе ОК, за губещите – зъл демон, продажник, терорист, галфон, тунеядец. Каквото се сетите. Ако на „Герена” вярно си мислят, че именно съдията е главният виновник за загубата им, то хубави дни месеци наред чака конкурентните на Левски тимове. Всички могат да са спокойни, че там ще продължат да работят в грешна посока и да сипят злословия по адрес на Таско и нищичко друго.. Миналата неделя така и не успях да гласувам, поради бюрократичен проблем в избирателния списък на моята община. Същото е, все едно да си мисля, че именно поради моята непусната бюлетина, тези за които исках да гласувам са загубили изборите. Но не думата е за Левски сега. Нека ги оставим на спокойствие в техния си паралелен свят.
Зарежете театъра настрана. От дни насам в ЦСКА се случваха неща, които не бива да се случват, но които са се случвали много пъти в близката история на клуба. Слухове, къде по-вярни, къде не, за бойкот, за напрежение между играчи и даден шеф над тях, за пари, за какво ли не. Нещо ставаше, официално нищо не излизаше, тъй като разумно шефовете желаеха да се запази все пак някакво спокойствие преди този стратегически мач. За да се намали напрежението Димитър Борисов дори се изцепи, че това е мач като мач и с нищо не е по-специален от останалите. Но вътрешно всеки от двете страни на барикадата знае, че не е така. ЦСКА го взе и поуспокои топката. Поне до края на уикенда. Но когато отшуми купонът в петък вечер, когато мине възстановяването, когато дойде новата седмица нещата отново ще започнат да се нажежават. Защото най-голямата грешка в Борисовата градина би била да се смята, че това 1:0 над Левски е ваксината за всички болежки. Без да се омаловажава и без да се намалява сладостта от това да биеш два пъти братчедите, но простичко ва „Армията” трябва да подредят кошарата. Да наместят туй-онуй, да намажат колелцата с машинно масло. Възможно е, този процес да продължи дори до края на тази година, до края на този полусезон. ЦСКА далеч не показа, че игрово върви нагоре след рокадата. Същата игра, която взе началните победи, която доведе и до загубата на пет точки. Второто полувреме от петък вечер бе странно като поведение на терена – вместо да запишат с лекота нова тройка, играчите на Пенев се дръпнаха назад и с досада чакаха мача да свърши. Ясно, че този Левски не е способен да реализира изработен гол в подобен мач часове наред, но току-виж се случи някое меле, някакъв калабалък, рикошет и всичко отива на вятъра. Победителите не се съдят, кават хората, но това не пречи да бъдат посъветвани, да бъдат предупреждавани за разни нещица.
Засега толкова, нека само отметнем още една тема. Тема, която щеше да помете като тайфун що е шеф или началник в ЦСКА, ако отбора бе загубил. Видя се, че Левски може да бъде победен и без Милен Радуканов. От някои трибуни ни накараха да мислим, че това е фантастика. Можело, не е фантастика. Колкото да Радуканов – цяла седмица се нагледахме на неговата игра с публиката. Онзи популярен жокер от „Стани богат”. Който бившия наставник на ЦСКА доста преекспонира. Ако Милен иска да остане богат, не в пари, а в достойнство, е време да спре тази игра, да спре да пуска в употреба този жокер. Да си работи професията в която му желаем искрено успех. И да не си мисли, че като тръгне да влиза в комплект със Светльо Петров в ложата на „В.Левски” откъм сектор „Б” ще получи ръкопляскания и потупвания по рамото. Може би е пробвал нещо като генерална репетиция за „Герена”. Не му се получи. Чу само освирквания и псувни в лицето и зад гърба си. И научи един добър урок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар