събота, 11 юни 2016 г.

ТЪП Гиър

Направо се чудя как да започна. 
Ами изгледах първият епизод на най-новият обновен 23-ти сезон на Топ Гиър. Или вече трябва да го наричам Тъп Гиър.
Честно ви казвам, абстрахирах се от пристрастието си към Кларксън, Хамънд и Мей и си казах, че ще го изгледам сякаш не съм го гледала преди. Казах си - колко по-различно може да е?
Много по-различно е. И то не в добрата светлина.

Ще разделя коментара си на две части. Ще започна с по-лошата.

Крис Еванс. Възлагах толкова много на този човек, защото той преди е бил на гости в шоуто и бях останала впечатлена от него. Няма помен от тези симпатии.
Не му се получи. Нищо не му се получи. Показа, че е просто един човечец с очила, който цял живот е седял пред монитора и е набирал на клавиатурата статии за автомобилни списания. 
Беше като пружинка за химикал на някакви много силни наркотици. Крещеше без да има защо, опитвайки се да внесе енергия в коментарите си. Издаваше горилски звуци докато пробваше коли, а опитите му за хумор с гостите бяха ниво 5 клас, втория срок, точно преди да започнеш да разбираш живота.
А просто не ми се коментира как седна и кръстоса крака като сицилианска куртизантка. Пииииич, не можеш да водиш авто шоу за коли и да седиш в кръстосни ноги, просто не може! 

Мат Ле Бланк - на него не можеш да му се сърдиш, че не се справи особено добро в новото си амплоа, защото старанието му се виждаше. От него очаквах да не знае къде се намира колкото и голям автомобилен фен е, но честно казано повече му се получиха нещата. Коментарите му бяха повече на място и хуморът му дори се получи. Почти стигна лаконичността на Кларксън.
Особено харесах второто му видео, в което пробваше една проходима кола в пустинята (няма да спойлвам, за хората които не са гледали).

Като цяло нещата не са се получили, едва ли ще се и развият кой знае колко...
А! И друго исках да кажа - нали знаете как англичаните са народ, който се дели на две - непоправимите джентълмени и хулиганите тип Вини Джоунс, на които всяка втора приказка им е "bloody hell!". Ами Кларксън и компания бяха втория тип. Еванс определено е от първият (казвам само него, Мат не е англичанин). По времето на общото му пътуване с "Джоуи" беше твърде любезен, твърде джентълмен, твърде скучен. Очаквах да извади само чашата с чай и гордо да вдигне кутре във въздуха докато пие. Oh wait, това щеше да се получи забавно, а на него забавните неща не му се получават...

Няма коментари:

Публикуване на коментар