сряда, 2 март 2016 г.

4 мита за Освобождението

1. Първи мит - Освобождението е еднократен акт, състоял с подписването на Сан-Стефанския предварителен договор за мир.

Освобождението не е еднократен акт, а процес, който продължава десетилетия. Всъщност ние като народ сме изстрадали свободата си достатъчно много сами. И сме направи нещо немаловажно за своето освобождение.

2. Втори мит - Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г.
Юридически България се възстановява като държава на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска Екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция.

3. Трети Мит, че руските войски на 3 март „са освободили целокупна България", но „лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор
Резултатите от Руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано - фактическо примирие са следните:
Руската армия, заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийският санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътят от Одрин до Сан-Стефано.
В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън.
До сключеното в Одрин примирие Русия не е окупирала Видин и цяла Североизточна България, а в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.
Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла североизточна България и част от северозападна България, цялото черноморско крайбрежие с изключение на Бургас са останали под османо-турски контрол.

4. Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно
В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. „Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор".
В пълния текст се описват размера и сроковете за заплащането, където "безкористната" помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато.

Няма коментари:

Публикуване на коментар