сряда, 23 март 2016 г.

РЕВЮ: „Спотлайт“

„Спотлайт“ на Том МакКарти е един от онези филми, които те заковават сякаш с невидими пирони за креслото ти в киното, докато почти всяка пуканка засяда някъде в гърлото ти, просто защото, улисан в случващото се на екрана и не разполагащ със свободни секунди, забравяш да я сдъвчеш и следователно – преглътнеш. Ако изобщо някога си купувате пуканки, когато ви предстои да гледате толкова, толкова сериозен и колосален филм.
„Спотлайт“  ни разказва вдъхновяващата история на екип от четирима разследващи журналисти, които получават до голяма степен дръзка задача от новия главен редактор на Boston Globe. А именно – да разследват сигналите, свързващи католически свещеници в Бостън със сексуални посегателства върху деца. Въпросът реално е там, че всички знаят, че в църквата има педофили, но никой досега не е поставял реална светлина върху него. Църквата защитава всячески своето реноме, а институцията е твърде силна, и с твърде много връзки на различни нива, за да допусне да бъде изобличена. Документите в съда са засекретени, а адвокати и прокурори сключват съмнителни сделки, за да опазят доброто име на Църквата. По-лошото е, че виновните не получават възмездие в пълния смисъл на думата – от обикновените свещеници до главата на злата хидра.
В „Спотлайт“ няма главни герои или роли, които да изпъкват на останалите. Да, възможно е да харесвате Марк Ръфало (номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля), Майкъл Кийтън или Рейчъл МакАдамс (номинирана за най-добра поддържаща женска роля) повече от останалите, но в същината на лентата стои идеалът на силния колектив. На екипа, който действа като такъв, заемайки се с едно наглед обречено журналистическо разследване, на което дори най-близките им хора в редакцията предричат неуспех. „Спотлайт“ е журналистически епос за усилията на четирима души, които приемат случилото се в бостънските църкви първо като хора, а след това като журналисти. Защото се поставят на мястото на жертвите и на техните близки.
„Спотлайт“ е филм, който се развива на високо и скоростно темпо от началото до самия край. В почти нито един момент Том МакКарти няма да ви остави да си поемете дъх, а всяка сцена, всеки диалог съдържа жизнено важна информация, която при евентуален пропуск от ваша страна може да доведе до последвало изоставане по отношение на случващото се на екрана.
„Спотлайт“ е страхотен филм, който задължително трябва да видите, ако все още не сте. Оставете това, че Академията го избра за филм на годината. Да, това също говори достатъчно за достойнствата му, но много по-важен е проблемът, който лентата разглежда. Защото историята на „Спотлайт“ е истинска и болезнена, и за съжаление – надали спира дотук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар